Блеър само кимна и задъвка бавно, като крава. Серена чакаше тя да я попита за историите, но не стана така. Блеър мълчеше и дъвчеше. Не й се слушаше за страхотните неща, които Серена бе правила, докато тя стоеше вкъщи, гледаше как родителите й се карат за антични столове, на които никой не седеше, чаени лъжички, които никой не използваше, и грозни скъпи картини. Серена искаше да разкаже на Блеър за Чарлз, растафарианеца от академия „Хановер“, който я беше помолил да избяга с него в Ямайка; за Никола, френския колежанин, който не носеше бельо и който караше след влака й през цялото разстояние от Париж до Милано; как беше пушила трева в Амстердам и бе спала в парка с група пияни проститутки, защото забрави името на хотела си. Искаше още да й каже колко е гадно, че от академията няма да я приемат, само защото беше пропуснала първите няколко седмици училище. Искаше да сподели с Блеър колко я беше страх да се върне в „Констънс“ на следващия ден, защото хич не беше учила през изминалата година и се чувстваше като извънземно.
А на Блеър не й пукаше. Тя грабна поредното хлебче и отхапа.
— Вино, мис? — попита Естър, която стоеше от лявата страна на Серена с бутилка в ръка.
— Да, благодаря — каза тя. Тя гледаше как виното пълни чашата й и се сети отново за Червено море. Може би Блеър знаеше, помисли си тя. Дали всичко беше заради това? Дали затова се държеше така странно?
Серена се загледа в Нейт, четири стола вдясно, който разговаряше с баща си — най-вероятно за лодки.
— Е, вие с Нейт все още сте си заедно, нали? — запита тя, поемайки голям риск. Обзалагам се, че ще свършите с брак.
Блеър преглъщаше виното, а малкият й рубинен пръстен се удряше в чашата, след което намаза още една огромна порция масло върху хлебче.
— Хей, Блеър — каза Серена и бутна приятелката си с лакът. — Добре ли си?
— Аха — избоботи Блеър, което бе не толкова отговор на въпроса, колкото изказване, да запълни паузата, докато поглъщаше следващото хлебче. — Добре съм.
Естър донесе патицата и суфлето с пюре от жълъди, повехнал артишок и сос от червени боровинки, след което масата се изпълни със звука на потракващи чинии и възгласи „вкусно“. Блеър препълни чинията си и започна да нагъва, все едно не беше хапвала от седмици. Не й пукаше дори да й станеше лошо, само да не говори със Серена.
— Уха — каза Серена като гледаше как се тъпче Блеър. — Май си много гладна.
Блеър кимна и натъпка голяма хапка артишок в устата си.
— Умирам от глад — каза тя.
— Е, Серена — провикна се от другия край на масата Сайръс Роуз. — Разкажи ми за Франция. Майка ти казва, че си била в Южна Франция през лятото. Вярно ли е, че французойките не носят горнища на плажа?
— Да, така е — каза тя и закачливо повдигна едната си вежда. — Но не само те. Аз също не нося горнище. Как иначе да направя хубав тен?
Блеър се задави с огромна хапка суфле и я изплю във виното си! Тя заплува в алената течност като подгизнала кнедла, докато Естър не я грабна и не донесе чиста чаша.
Никой не забеляза. Серена прикова вниманието на цялата маса върху себе си с историите за пътешествията си в Европа, чак до десерта. След втората си порция патица, Блеър изяде голяма купа с шоколадово нишесте, като изолира гласа на Серена, докато гребеше в нея. Най-накрая стомахът й се разбунтува и тя се изстреля към стаята си надолу по коридора, близо до банята.
— Блеър? — извика след нея Серена и се изправи. — Извинете ме — каза и се забърза да види какво става. Не беше нужно да бърза толкова, Блеър нямаше къде да отиде.
Когато Чък забеляза първо Блеър, а после и Серена да стават от масата, сръчка Изабел под масата и кимна многозначително.
— Блеър разбра — прошепна той. — Супер яко!
Нейт с нарастващо безпокойство наблюдаваше как двете момичета напускат масата. Беше почти убеден, че единственото нещо, за което момичетата си говорят в тоалетната, е секс.
И това до голяма степен, беше вярно.
Блеър коленичи над тоалетната и завря средния си пръст колкото се може по-дълбоко в гърлото. Очите й се насълзиха, а след това стомахът й се сви. Беше го правила и преди, много пъти. Беше отвратително и ужасно, а тя знаеше, че не трябва да го прави и все пак след това се чувстваше по-добре.
Вратата на банята бе само притворена и Серена чуваше какво става вътре.