Снощи едни мои приятелчета набарали доста хапчета от няква руса мацка на стъпалата на Музея за изкуство. Те били щамповани с буквата С. Съвпадение или какво?
Н00нейм
О: Скъпи Н00нейм,
Уау, само това ще ти кажа.
И
Три момчета и две момичета
И и К ще имат проблем да се съберат в тези сладки рокли, които избраха от „Бенделс“, ако не спрат да се отбиват в „Кафене за трима“ за горещ шоколад и пържени картофки всеки ден. Аз самата отидох да проверя за какво става дума, та предполагам, че сервитьорът им е сладур, ако си падате по косми в ушите. Храната е по-ужасна и от тази в „Дупката на Джаксън“, а средната възраст е около сто години.
Новини
С Р бе забелязан в „Тифани“ да избира нов чифт бутонели с монограм за едно парти. Ехо? Чакам си поканата. Майката на Б беше забелязана да се държи за ръце с новия си приятел в „Картие“. Хммм, кога ли ще е сватбата? И още: момиче с изумителна прилика със С е забелязано да излиза от клиниката за предавани по полов път болести в Долен Ийст Сайд. Носела черна перука и огромни слънчеви очила. Страшна дегизировка. А много късно снощи, С стърчала от прозореца на спалнята си на Пето авеню и изглеждала малко отнесена.
Е, мила, не скачай, тепърва ще става готино.
Толкова засега. До утре в училище.
Знаете, че ме обичате,
И
Чуй как пеят ангели-вестители
— Добре дошли отново, момичета — каза г-жа Маклийн от подиума на училищната аудитория. — Надявам се всички да сте изкарали един дълъг и страхотен уикенд. Аз бях във Върмонт и беше абсолютно разкошно.
Всичките седемстотин момичета от женското училище „Констънс Билард“, от детска градина до дванадесети клас, плюс персонала, захихикаха дискретно. Всички знаеха, че г-жа Маклийн си има любовница във Върмонт. Името й беше Бонда и караше трактор. Г-жа Маклийн имаше татуировка на вътрешната страна на бедрото си, която гласеше — „Яхни ме, Вонда“.
Истина е, заклевам се.
Г-жа Маклийн, или г-жа М., както я наричаха момичетата, беше тяхна директорка. Работата й беше да обере каймака — да осигури на момичетата най-добрите колежи, най-добрия брак, най-добрия живот — и беше най-добрата в работата си. Нямаше търпение да се занимава с неудачници, и ако изловеше някоя от повереничките й да се държи като неудачник — например, да се прави непрекъснато на болна или да се издънва на SAT-а — викаше тежката артилерия от психиатри, съветници и преподаватели, които да й отдадат нужното внимание за повишаване на оценките, постигане на по-добри резултати и приветстване в избрания колеж.
Г-жа Маклийн изобщо не толерираше подлостта. „Констънс“ си бе изградил имидж на училище, освободено от предразсъдъци и клишета. „Когато вземате нещо за дадено, правите на глупаци и мен и себе си“, беше любимата й поговорка. И най-малката клевета по чужд адрес завършваше с наказание под формата на целодневна изолация и страшно трудна тема за есе. Но пък това рядко се случваше. Г-жа Маклийн беше неосведомена какво точно ставаше в училището. Със сигурност не чуваше шушуканията в задния край на залата, където седяха учениците от по-горните класове.
— Стори ми се, че каза, че Серена се връща на училище днес — прошепна Рейн Хофщетер на Изабел Коутс.
И тази сутрин, като всяка друга, Блеър, Кати, Изабел и Рейн се видяха на обичайното си място зад ъгъла за по цигара, преди училище. Вече две години правеха това като ритуал и почти очакваха Серена да се присъедини към тях. Обаче, училището започна преди десет минути, а Серена още не се беше появила.
Блеър едва сдържаше чувството на яд от факта, че Серена създаваше повече мистериозност около завръщането си, отколкото имаше в действителност. Приятелите й буквално се гърчеха на столовете си, в очакване да я зърнат, все едно е някаква знаменитост.
— Най-вероятно е твърде дрогирана, за да дойде днес — прошепна в отговор Изабел. — Заклевам се, че прекара около час в банята на Блеър снощи. Кой знае какви ги е вършила там.
— Чувам, че продава някакви хапчета с щампа С. Абсолютно е пристрастена към тях — каза Кати на Рейн.
— Почакай да я видиш — каза Изабел — Абсолютна развалина.
— Аха — прошепна Рейн — Чух, че основала някакъв вуду-култ в Ню Хемпшир.