Кати се засмя.
— Чудя се дали ще ни помоли да се присъединим?
— Ехо? — каза Изабел. — Може да танцува гола с пилета колкото си иска, но аз не искам да съм наоколо. Няма начин.
— И все пак, откъде можеш да намериш живи пилета в града? — попита Кати.
— Отврат! — каза Рейн.
— А сега, бих искала да започнем с химна. Станете, ако обичате, и отворете книжките си на 43 страница — инструктира ги г-жа Маклийн.
Г-жа Уийдс, хипарката с къдрава коса, която беше учителката им по музика, започна да свири първите акорди на познатия им химн на пианото, разположено в ъгъла на залата. След това седемстотин момичета се изправиха и започнаха да пеят.
Гласовете им се разнесоха по Деветдесета улица, където Серена ван дер Удсен тъкмо завиваше зад ъгъла и се проклинаше, че закъснява. Не беше ставала толкова рано от финалните изпити в „Хановер“, миналия юни. Беше забравила колко е гадно.
Деветокласничката Джени Хъмфри тихичко изговаряше думите, докато споделяше книгата си с химни със съседчето по място — книга, която сама беше изписала с невероятното си калиграфско умение. Беше й отнело цяло лято, но пък книгата беше прекрасна. Най-вероятно след три години от Института по изкуство и дизайн „Прат“ щяха да й счупят вратата да я търсят. И все пак, Джени се поболяваше от притеснение всеки път, когато се налагаше да използват книжките с химни, затова не можеше да пее с пълен глас. Да пее силно за нея беше като да парадира с това, което беше направила, един вид — „Вижте ме, пея от книгата, която сама направих! Не съм ли върхът?“
Джени предпочиташе да не я забелязват. Беше мъничко, къдравичко момиче и не й беше трудно да бъде незабележима. Всъщност щеше да е по-лесно, ако гърдите й не бяха толкова огромни. На четиринадесет размерът й беше 34D.
Можете ли да си представите?
Джени стоеше в края на редицата от сгъваеми столове, до големите прозорци с изглед към Деветдесет и трета улица. Изведнъж нещо на улицата попадна в полезрението й. Развяна руса коса. Карирано палто от „Бърбъри“. Износени кафяви велурени ботуши. Новата износена униформа, което беше странен избор, но пък й стоеше добре. Приличаше на… възможно ли е… не може да е… Не!… Дали?
Да, може.
Секунда по-късно Серена ван дер Удсен отвори тежката дървена врата на аудиторията и застана на прага с развяна от вятъра коса. Бузите й бяха порозовели, а очите й блестяха, понеже беше тичала дванадесетте пресечки от Пето Авеню до училище. Изглеждаше дори по-перфектна, отколкото Джени я помнеше.
— О, Боже мой — прошушна Рейн на Кати в дъното на залата. — Все едно е забрала дрехите си от подслон за сираци на път за насам!
— Дори не си е сресала косата — засмя се Изабел. — Чудя се къде ли е пренощувала?
Г-жа Уийдс приключи с химна със силен акорд.
Г-жа М прочисти гърлото си и каза:
— А сега, минута мълчание за тези, които не са така благословени като нас. Особено за индианците, които са избити при основаването на тази страна, и които молим за прошка, задето празнувахме деня на Колумб вчера.
В стаята настъпи мълчание, е, почти!
— Погледнете как Серена е поставила ръцете си на стомаха! Най-вероятно е бременна! — прошепна Изабел Коутс на Рейн Хофщетер. — Това го правиш само, като си бременна.
— Може да е правила аборт тази сутрин. Може би затова закъсня — прошепна Рейн в отговор.
— Баща ми подпомага финансово клиниката „Феникс“ — каза Кати на Лора Салмън. — Ще разбера дали Серена е била там, обзалагам се, че затова се връща по средата на срока. Била е на рехабилитация.
— Чух, че в пансионите смесват почистващ препарат „Комет“, канела и кафе, след което го смъркат. Като спийда е, но от това кожата ти позеленява, ако го вземаш дълго — добави Ники Батън — После ослепяваш и умираш.
Блеър дочуваше само откъслечни фрази от разговора на приятелите си, но те я накараха да се засмее.
Г-жа М се обърна, за да кимне на Серена.
— Момичета, бих искала всички да приветствате нашата стара приятелка Серена ван дер Удсен. Серена ще се присъедини към най-горния клас днес — усмихна се г-жа М — Защо не си намериш място, Серена?