Серена леко се приближи до средата на алеята и седна до непрестанно бъркащата в носа си второкласничка Лиза Сайкс.
Джени едва се сдържаше. Серена ван дер Удсен! Тя беше там, в същата стая, на няколко крачки от нея. Толкова истинска. А сега и толкова зряла.
Чудя се колко ли пъти го е правила, зачуди се Джени.
Представи си Серена и русо момче от „Хановер“, облегнати на дънера на голямо старо дърво, загърнати с палто. Серена се е измъкнала от общежитието без палто. Било й е студено и имала треска в косата си, но си е заслужавало. След това си я представи с друго момче на ски влека. Токът спрял и Серена се покатерила в скута на момчето, за да се стопли. Започнали да се целуват, след което не могли да спрат. Докато свършили, лифтът бил тръгнал, а ските им били оплетени, та те си останали в кабинката и по пътя обратно го направили пак.
Колко яко, помисли си Джени. Без съмнение Серена ван дер Удсен беше най-готиното момиче на света. Определено по-готина от всички останали абитуриенти. А и колко е суперско да закъснееш, появявайки се по средата на срока, като изглеждаш така.
Независимо колко богат и перфектен си, пансионът си има начини да те направи да изглеждаш като бездомник. Но пък и прекрасен, в случая на Серена.
Не се беше подстригвала от около година. Миналата вечер носи косата си прибрана на опашка, но днес — пусната, изглеждаше доста опърпана. Момчешката й риза беше износена на яката и ръкавите, а и лилавият й сутиен прозираше под нея. Беше обула любимите си ботуши с връзки, а черният й чорапогащник имаше огромна дупка зад едното коляно. Най-гадното беше, че трябваше да си купи нова униформа, защото изхвърли своята на боклука, преди да замине за пансиона. Новата й униформа изпъкваше най-много.
Новите униформи бяха най-големият проблем на шестокласничките, защото трябваше да сменят туниките с поли. Новите поли бяха изработени от полиестер и плисетата им бяха твърде груби. Материята бе ужасно лъскава и беше с нов цвят — тъмночервеникаво-кафяво. Отврат! Точно тази униформа Серена беше избрала за първия си ден. Отгоре на всичко нейната беше до коленете! Всички останали бяха със старите морскосини вълнени поли, които носеха от шести клас. Бяха толкова пораснали, че полите им бяха доста къси — колкото по-къса беше полата, толкова по-готина — притежателката й.
Всъщност Блеър скъси своята тайничко, понеже не беше пораснала чак толкова.
— Какво, по дяволите, е навлякла? — изсъска Кати Фаркас.
— Може би смята, че тъпият цвят наподобява „Прада“ — допълни Лора.
— Мисля, че се опитва да каже нещо — прошепна Изабел. — Като например, вижте ме, аз съм Серена, красива съм и мога да нося каквото си поискам.
И наистина може, помисли си Блеър. Това беше едно от нещата, които винаги я бяха вбесявали в Серена — изглеждаше добре във всичко.
Но как изглеждаше Серена, нямаше значение. Всички останали, начело с Джени, искаха да разберат: Защо се е върнала?
Въртяха се на местата си, за да я зърнат. Има ли посинено око? Бременна ли е? Изглежда ли надрусана? Там ли бяха всичките й зъби? Беше ли се променило нещо в нея изобщо?
— Това на бузата й белег ли е? — прошепна Рейн.
— Порязали са я една вечер, докато е продавала наркотици — отговори Кати. — Чух, че си правила пластична операция това лято в Европа, но не са си свършили добре работата.
Г-жа Маклийн четеше на висок глас. Серена се беше облегнала в стола си с кръстосани крака и затворени очи. Тя се наслаждаваше на усещането да седи в тази пълна с момичета стая и да слуша гласа на г-жа М. Не можеше да си обясни, защо беше толкова притеснена тази сутрин. Успа се, след което се облече за пет минути и успя да си направи дупка в чорапогащника с един назъбен нокът на крака си. Избра старата износена риза на брат си, защото миришеше на него. Ерик беше учил в същия пансион, като Серена, но сега беше в колеж и много й липсваше.
Точно като излизаше, майка й я зърна и щеше да я накара да си смени дрехите, ако не беше толкова закъсняла.
— Този уикенд отиваме на пазар и ще те заведа при моя фризьор — каза й тя. — Не мога да те пусна да излизаш в този вид. Не ме интересува как ви позволяват да се носите в пансиона.
След това целуна дъщеря си по бузата и се върна в леглото.
— О, Боже, мисля, че тя спи — каза Кати на Лора.
— Може да е просто уморена — каза Лора в отговор. — Чух, че я изритали от „Хановер“, задето била преспала с всички момчета там. Имало резки на стената над кревата й. Съквартирантката й я издала, затова се разбрало.