Вече две години Дан следеше Серена от разстояние, изгарящ от желание. Никога не беше я заговарял. Когато тя замина за пансиона, той се опита да я забрави, убеден, че няма да я види отново, освен ако по някакъв неведом начин не се окажеха в един и същ колеж.
А сега се беше върнала.
Дан извървя половин пресечка, след това се обърна и извървя разстоянието обратно. Мозъкът му кипеше. Можеше да направи още едно парти. Щеше да направи покани и да накара Джени да ги пусне в шкафчето на Серена в училище. Когато тя пристигне, той ще отиде веднага при нея, ще вземе палтото й, и ще я поздрави с добре дошла в Ню Йорк.
Валя всеки ден, докато те нямаше, щеше да й каже той.
След това щяха да се усамотят в библиотеката на баща му, да си свалят дрехите и да се целуват на коженото канапе пред камината. А после, когато всички си тръгнат, щяха да си поделят кутийка сладолед „Брайърс“ — любимият на Дан. От този момент нататък щяха да прекарват цялото си време заедно. Дори щяха да се преместят в смесено училище и за двата пола, като „Тринити“, за остатъка от учебната година, защото не биха могли да се разделят. След това ще учат в университета Колумбия, а ще живеят в огромно студио наблизо, обзаведено само и единствено с голямо легло. Естествено, нейните приятели щяха да се опитват да я подмамят обратно към хубавия живот, но нито благотворителен бал, нито официална вечеря с фракове, нито пък скъпо парти биха могли да я поблазнят. Нямаше да й пука да се откаже от тръста си или дори от диамантите на прапрабаба си. Серена щеше да живее и в нищета, само да е с Дан.
— Мамка му стара, имаме само пет минути до биенето на звънеца — дочу се неприятен глас отнякъде.
Дан се обърна, убеден, че това е Чък Бас, или момчето с шала, както обичаше да го нарича, понеже Чък никога не сваляше кашмирения си шал с монограм. Чък стоеше на около пет метра с двама от другарчетата си от подготвителното училище „Ривърсайд“ — Роджър Пейн и Джефри Прескот. Те не говореха с Дан, нито му кимнаха да отбележат присъствието му. А и защо да го правят? Тези момчета вземаха автобуса по Седемдесет и девета всяка сутрин, само за да се придвижат до училище от шикозния Горен Ийст Сайд, през Сентръл Парк или до някое странно парти. Бяха от класа на Дан в училище, но не и от неговата класа.
За тях той беше никой, те дори не го забелязваха.
— Позьор — обърна се Чък към приятелите си и запали цигара. Чък пушеше цигарите си, все едно са трева, държейки ги между палеца и показалеца, докато дърпаше силно.
Доста жалко е да се опише.
— Познайте кого видях снощи? — каза Чък, изпускайки голяма струя сив пушек.
— Лив Тайлър? — предположи Джефри.
— Да бе, и ти се беше нахвърлила, точно така — засмя се Роджър.
— Не, не нея. Серена ван дер Удсен — каза Чък.
Дан наостри уши. Беше на път да влиза в час, но запали още една, само за да чуе какво ще последва.
— Майката на Блеър Уолдорф направи едно малко парти и Серена беше там с родителите си — продължи Чък. — И ми се беше нахвърлила наистина. Тя е може би най-голямата кучка, която съм виждал — добави той и дръпна още веднъж от цигарата си.
— Верно ли? — ахна Джефри.
— Да бе. Тъкмо разбрах, че се чука с Нейт Арчибалд от десети клас. А и определено си е повишила образованието в пансиона, ако разбирате какво имам предвид. Трябвало да се отърват от нея, защото била абсолютна уличница.
— Няма начин — каза Роджър, — не те изригват затова, че си уличница.
— О, напротив, особено ако си водиш отчет с кого си спал и кого си пристрастил към същия наркотик, който използваш. Наложило се родителите й да си я приберат. Тя все едно завладяла училището — навиваше се Чък, а лицето му почервеняваше, а и плюеше, докато говори.
— Чух, че хванала разни болести — добави той. — Такива, предавани по полов път. Била е забелязана в клиника в Ийст Вилидж. Носела перука.
Приятелите му кимаха с глави и сумтяха от изненада.
Дан не беше чувал по-големи глупости. Серена не беше уличница. Тя беше перфектна, нали? Нали?
Това предстоеше да бъде установено.
— Хей, момчета, чухте ли за това парти за птиците? — попита Роджър. — Ще ходите ли?
— Какво парти за птици? — поинтересува се Джефри.
— Това в Сентръл Парк, за соколите скитници? — попита Чък. — А да, Блеър ми спомена за него в стария магазин „Барнис“. Пичове, всички ще ходят.