Е, майната им. Ванеса вдигна брадичка и се върна към презентацията си. Тя беше над тези дребнави глупости. Само още осем месеца.
Може би, ако Ванеса можеше да види бележката, която Кати току-що бе предала на Блеър, щеше да почувства малко повече симпатия към Серена.
Скъпа Блеър,
Можеш ли да ми заемеш петдесет хиляди долара? Смрък, смрък, смрък. Ако не се издължа на дилъра си, ще загазя.
По дяволите, сърби ме чатала.
Обади ми се за парите.
Блеър, Рейн и Кати шумно се засмяха.
— Шшш — прошепна г-н Бекъм и погледна със симпатия към Ванеса.
Блеър обърна бележката и надраска отговор на гърба й.
Разбира се, Серена. Каквото пожелаеш. Обади ми се от затвора. Чух, че храната там е много хубава. С Нейт ще ти идваме на свиждане, когато сме свободни, което ще е… чакай да видя… НИКОГА?!
Надявам се да оздравееш скоро.
Блеър върна бележката на Кати с много малко чувство на вина, че е толкова подла. Разпространяваха се толкова много истории за Серена, че вече не знаеше на кои да вярва. Плюс това, Серена още не беше казала защо се върна и нямаше за какво да я защитава? Може част от тези истории да бяха истина. Може да са се случили в действителност.
Освен това, да си разменяте бележки е толкова по-интересно от това, да си водите такива в час.
— Така че, аз ще пиша, режисирам и снимам това и вече съм избрала приятеля си, Даниел Хъмфри от подготвителна гимназия „Ривърсайд“, за ролята на княз Андрей — поясни Ванеса. Бузите й се изчервиха като произнесе името на Дан. — Обаче все още се нуждая от Наташа за сцената. Ще направя кастинг утре, след училище, при залез-слънце в парка Медисън Скуеър Гардън. Някой заинтересован? — попита тя.
Това беше въпрос, чийто отговор много добре знаеше, защото беше наясно, че никой в стаята не я слуша. Бяха твърде заети с обмена на бележки.
Ръката на Блеър се появи във въздуха.
— Аз ще съм режисьор — обяви тя. Очевидно изобщо не беше чула въпроса, но полагаше отчаяни усилия да впечатли приемната комисия в Йейл, така че винаги първа изявяваше желание за всичко.
Ванеса понечи да отговори. Режисирай това, искаше й се да каже, като й покаже средния си пръст.
— Свали си ръката, Блеър — отегчено каза г-н Бекъм. — Ванеса току-що ни съобщи, че ще режисира, пише и филмира всичко сама. Освен ако не искаш да се пробваш за ролята на Наташа, предлагам да се фокусираш върху собствения си проект.
Блеър го погледна кисело. Мразеше учители като г-н Бекъм. Беше някакъв майтап от Небраска, който най-накрая е успял да осъществи мечтата си и да се пресели в Ню Йорк, но вместо да стане велик режисьор, станал преподавател на безсмислен предмет.
— Все тая — каза Блеър и прибра косата зад ушите си. — Предполагам, че няма да имам време.
И наистина нямаше.
Беше председател на Борда за Обществени услуги и ръководеше клуба по френски. Даваше уроци на третокласници по четене, работеше в кухня за бездомни една вечер в седмицата, имаше уроци за подготовка за SAT във вторник, а в четвъртък следобед ходеше в курса на Оскар де ла Рента по моден дизайн. През уикендите играеше тенис, за да поддържа нивото си. Освен всичко това, в момента участваше в комитета по планирането на всеки социален прием, на който някой би присъствал, и календарът й есен/зима беше препълнен. Палм-ът й вечно оставаше без свободна памет.
Ванеса включи светлините и се върна на мястото си в предната част на стаята.
— Всичко е наред, Блеър, иска ми се русо момиче за ролята на Наташа — каза тя. Ванеса пооправи униформата си около бедрата в почти перфектна имитация на Блеър.
Блеър погледна с насмешка към почти обръснатата глава на Ванеса, след което прехвърли погледа си към г-н Бекъм, който прочисти гърлото си и се изправи. Беше огладнял, а звънецът щеше да бие след пет минути.
— Ами това е всичко, момичета. Можете да тръгнете малко по-рано днес. А ти, Ванеса, можеш да сложиш обява за кастинга утре в коридора.
Момичетата събраха нещата си и се изнесоха. Ванеса откъсна празен лист хартия от тетрадката си и написа необходимите неща. Война и мир. Кратък филм. Проби за ролята на Наташа. Сряда по залез-слънце. Медисън Скуеър Гардън. Пейка в североизточния ъгъл. Ванеса устоя на изкушението да напише точното описание на момичето, от което се нуждаеше, защото не искаше да отблъсне никой. Но си имаше ясно изградена представа за нея и нямаше да е лесно да я осъществи.