Выбрать главу

За късмет Блеър, както и приятелките й, бяха от семейства, в които пиенето бе като издухването на носа.

Родителите им подкрепяха идеята, че колкото по-достъпен е алкохолът, толкова по-малко вероятно е децата да злоупотребяват с него. Следователно Блеър и приятелите й можеха да пият каквото си поискат, когато го поискат, стига да поддържат добър успех и да не излагат семействата си, като повръщат на публични места, напикават се или крещят по улиците. Това се отнасяше и за всичко останало — секс, наркотици — докато се държиш прилично, нямаш грижи.

Но не си сваляй гащите. За това малко по-късно.

Човекът, заради когото Блеър беше толкова ядосана, бе новото гадже на майка й — Сайръс Роуз. Точно в този момент той се намираше на другия край на дневната и поздравяваше гостите. Изглеждаше като някой, който работи в Сакс, на щанда с обувки — плешив, с рошави мустаци и голям корем, едва побран в синия му костюм от две части. Непрекъснато си играеше с монетите в джоба си, а когато свали сакото си, на подмишниците му се показаха огромни петна от пот. Смееше се много силно и беше много мил с майката на Блеър. Но не беше баща й. Миналата година бащата на Блеър избяга във Франция с друг мъж.

Няма майтап. Сега живеят в замък и гледат лозе, което си е супер яко, ако се замислиш.

Естествено, нищо от това не бе по вина на Сайръс Роуз, но Блеър не се интересуваше. Тя смяташе, че той е абсолютно дразнещ тип. Смотаняк.

Партито тази вечер беше в негова чест, затова и всички познати на семейство Уолдорф бяха там да го поздравят: семейство Бас заедно с двамата си сина — Чък и Доналд; господин Фаркас и дъщеря му Кати; известният актьор Артър Коутс, съпругата му Тити и дъщерите му — Изабела, Регина и Камила; капитан и госпожа Арчибалд и синът им Нейт. Само семейство Ван дер Удсен, чийто син Ерик и дъщеря Серена учеха в чужбина, още не бяха дошли.

Майката на Блеър беше известна с партитата, които правеше, а това беше първото след скандалния й развод. Пентхаусът на семейство Уолдорф беше преобзаведен това лято в тъмночервено и шоколадовокафяво, и беше натъпкан с антики и произведения на изкуството, които биха впечатлили всеки, който разбираше от изкуство. В центъра на масата в дневната бе поставена огромна сребърна купа, аранжирана с бели орхидеи, реси от върба и клонки от кестен — един моден ансамбъл от „Такашимая“, магазина за луксозни стоки на Пето авеню. Във всяка порцеланова чиния имаше табелки с формата на златни листа. В кухнята готвачът Мъртъл пееше на суфлето песни на Боб Марли, а несръчната ирландска помощница Естър все още не беше поляла никого със скоч, слава Богу.

Блеър започваше да се напива, и ако Сайръс не спреше да тормози Нейт, гаджето й, щеше да се наложи да отиде там и да полее със скоча си лъскавите му италиански мокасини.

— С Блеър сте гаджета от доста време, нали? — попита Сайръс, удряйки Нейт по ръката. Опитваше се да поотпусне хлапето. Тези деца от Горен Ийст Сайд бяха много сковани.

Така си мислеше той. Само им дай време.

— Спиш ли вече с нея? — попита Сайръс.

Нейт почервеня повече от тапицерията на файтона от XVIII век зад гърба си.

— Ами, ние се познаваме почти откакто сме се родили — изломоти той, — но сме гаджета само от колко… година. Не искаме да развалим момента, като избързаме, преди да сме готови. — Нейт изплю репликата, която Блеър винаги му подаваше, когато я попиташе дали е готова. Все пак говореше с приятеля на майката на гаджето си. Какво друго да каже: „Ако зависеше от мен, щяхме да го правим в момента“?

— Абсолютно — каза Сайръс Роуз и сграбчи раменете на Нейт с тлъстите си ръце. На китката му блестеше един от онези златни ръкавели Картие, които слагаш и никога повече не сваляш — много популярни през 80-те, но не и сега, освен ако не си падате по тези глупости за „Възраждане на 80-те“. Ехоооооооо?

— Чакай да ти дам един съвет — каза Сайръс на Нейт, все едно той имаше избор дали да го изслуша. — Не вярвай на нито една дума, която ти казва това момиче. Момичетата обичат изненадите. Искат да правиш нещата интересни за тях. Нали знаеш?

Нейт кимна и направи физиономия. Опита се да си спомни последния път, когато я беше изненадал. Единственото нещо, което изплува в съзнанието му беше онзи път, след урока й по тенис, когато й беше купил сладолед. Това бе преди повече от месец, а и си беше глупава изненада. С това темпо май никога нямаше да се стигне до секс.