Колкото до Д — ами, той отново седи в двора на „Ривърсайд“, чете поезия и яде фъстъчено масло и желе. Знам, че звучи страшно тъжно, но не се тревожете за него. Ще дойде и неговото време, много скоро. Останете на линия.
Новини
К е забелязана да връща розова чанта с военна шарка в „Барнис“. Лично аз смятам, че чантата беше сладка. Но някой я е разубедил по въпроса.
Знаете, че ме обичате,
И
Съобщения
„Хей, Нейт, Серена е. Обаждам се само да видя какво правиш. Мислех, че може да излезем тази вечер, но знаеш ли какво? Уморена съм. Само десет е, ама май ще си легна. Но ще се видим този уикенд, нали? Нямам търпение. Обичам те. Лека нощ!“
Серена затвори. Стаята й се стори адски тиха. Дори Пето авеню беше тихо, с изключение на някое и друго преминаващо такси.
От мястото, на което беше седнала на леглото си, можеше да види семейната снимка, направена в Гърция, в сребърна рамка, още когато беше на дванадесет. Всички бяха с бански, а брат й Ерик, тогава на четиринадесет, залепваше голяма звучна целувка на бузата на Серена, родителите й го наблюдаваха и се заливаха от смях. На Серена й дойде за първи път на това пътешествие. Толкова се срамуваше, че не смееше да каже на родителите си, но какво да направи, затворена на лодка? Бяха пуснали котва край остров Родос, и докато родителите им се гмуркаха, а за Серена и Ерик се предполагаше, че вземат уроци по уиндсърф, брат й беше преплувал до брега с открадната „Vespa“ и й беше купил превръзки. Донесе ги в малка найлонова чанта, завързана на главата му, нейният герой.
Серена изхвърли съсипаното си бельо през борда. Сигурно още беше там, на някой риф.
Сега Ерик беше първокурсник в „Браун“ и Серена вече не го виждаше. Той беше във Франция с нея това лято, но през цялото време те или преследваха, или бяха преследвани от момчета и момичета, така че не им остана време за приказки.
Тя вдигна телефона и натисна бутона за бързо набиране до апартамента на брат си извън района на колежа. Звъня, докато не се включи секретаря.
„Ако искате да оставите съобщение за Дилън, натиснете едно, за Тим натиснете две, за Дрю натиснете три, за Ерик натиснете четири.“
Серена натисна четири и се поколеба: „… Хей… аз съм… Серена. Извинявай, че не съм се обаждала от известно време. Но ти също можеше да звъннеш, кретен такъв. Бях завряна в «Риджфийлд», умрях от скука до този уикенд, а сега съм пак в града. Днес бях за първи ден на училище. Малко беше странно. Всъщност беше гадно. Всички… всичко… не знам… странно… както и да е, обади ми се. Липсва ми косматия ти задник. Ще ти изпратя подаръче, веднага след като намеря време. Обичам те. Чао.“
Животът е крехък и абсурден
— Ти си тъпанар, Дан — каза Джени Хъмфри на по-големия си брат. Седяха на кухненската маса в огромния си четиристаен апартамент на десети етаж. Беше старо, но красиво жилище с близо четириметрови тавани, доста слънчеви прозорци, големи дрешници и огромни вани, но не беше ремонтирано от четиридесетте. По стените имаше петна и пукнатини, а дървените подове бяха безцветни и изподраскани. В ъглите се беше събрало огромно количество прах, както и по первазите. От време на време баща им наемаше почистваща служба, а котката Маркс се справяше с хлебарките, но през повечето време домът им изглеждаше като удобен, но оставен на съдбата таван. На такова място обикновено очакваш да намериш доста съкровища, като старинни снимки, старинни обувки или кокал от коледната вечеря миналата година.
Джени ядеше половин грейпфрут и ментов чай. Откакто й дойде миналата година, започна да яде все по-малко. Всичко, което изяждаше, отиваше директно в гърдите й. Дан се тревожеше за хранителните навици на малката си сестричка, но Джени си беше енергична и издръжлива както винаги. Та какво знаеше той? Например, не знаеше, че Джени си купува препечена, намазана с масло кифла с шоколадови пръчици почти всеки ден на път за училище, в една малка пекарна на Бродуей.