Джени и Дан погледнаха баща си мълчаливо. След малко Джени въздъхна и се върна към миенето на чиниите:
— Няма значение.
Дан се засмя самодоволно и се облегна назад. Баща им мразеше Горен Ийст Сайд и всичките им преструвки. Изпрати Джени там, само защото „Констънс“ бе много добро училище и беше ходил с една от учителките по английски. Но пък не понасяше мисълта, че Джени ще се повлияе от някоя своя съученичка, тези дебютантки, както ги наричаше.
Дан знаеше колко ще се хареса това на баща им.
— Джени иска да отиде на някакъв префърцунен бенефис другата седмица — каза той.
Г-н Хъмфри издърпа една от цигарите зад ушите си, пъхна я в устата си и се заигра с нея между устните си.
— Какъв бенефис? — запита той.
Дан се залюля на стола си със самодоволна усмивка на лицето. Джени се обърна, след като спря чешмата и му хвърли поглед да продължи.
— Какво ще кажеш? Това е парти за събиране на пари за соколите, които живеят в Сентръл Парк. Най-вероятно ще им построят някакви къщички за птици. Все едно няма хиляди бездомни хора, които имат нужда от тези пари — каза Дан.
— О, я млъкни — каза Джени вбесено. — Мислиш си, че знаеш всичко. Това е просто купон, не съм казала, че е за велика кауза.
— Ти на това кауза ли му казваш? — викна баща й. — Засрами се. Тези хора искат птиците да са наоколо само защото са красиви, защото с тях се чувстват все едно са в красивата провинция, като къщите им в Кънектикът и Мейн. Те са само за декорация. Остави на тяхната безполезна класа да измислят нещо, от което няма никаква полза!
Джени се облегна на кухненския шкаф и тотално изключи думите на баща си. Същата тирада бе чувала и преди. Тя не променяше нищо. Джени продължаваше да иска да отиде на партито.
— Аз само искам да се позабавлявам. Защо трябва да го правим на въпрос? — упорито продължи тя.
— Затова, защото ще свикнеш с тези глупави дебютантски мероприятия и ще свършиш като майка си, да живееш в една голяма лъжа, да се навърташ покрай богаташи през цялото време, защото те е страх да погледнеш себе си — кресна баща й, а лицето му почервеня. — По дяволите, Джени, с всеки изминал ден ми напомняш все повече на майка си.
Дан изведнъж се почувства зле.
Майка им беше забегнала в Прага с някакъв граф или принц. Всъщност си беше държанка, която позволяваше на графа или принца да я облича в скъпи дрехи и да я настанява в хотели из цяла Европа. Тя по цял ден пазаруваше, ядеше, пиеше и рисуваше цветя. По няколко пъти в годината им пишеше писма и им изпращаше странни подаръци. Миналата Коледа изпрати на Джени народна носия от Германия, която беше около десет размера по-малка от необходимото.
Не беше хубаво от страна на баща им да сравнява Джени с майка им. Никак даже.
Тя изглеждаше сякаш ще заплаче всеки момент.
— Стига, татко — каза Дан. — Така или иначе, не сме поканени на това парти. Така че и да искаме, никой от нас не може да отиде.
— Ето това имам предвид — триумфално добави г-н Хъмфри. — За какво ви е да се навъртате покрай тези сноби в крайна сметка?
Джени се взря с насълзени очи в кухненския под.
Дан се изправи.
— Побързай и се облечи, Джен. Ще те изпратя до спирката — каза мило той.
Н получава електронна покана
В шестте минути междучасие между часа по латински и часа по физическо, Нейт се вмъкна в компютърния кабинет на училище „Сейнт Джуд“. Всяка сряда с Блеър имаха обичай да си изпращат любовно послание (е, все пак идеята беше на Блеър), за да се преборят със скучната седмица в училище. Така оставаха само два дни до уикенда и двамата можеха да прекарат заедно колкото време пожелаеха.
Но днес Нейт дори не помисляше за Блеър. Искаше да разбере как е Серена. Предната вечер беше получил съобщение на секретаря от нея, докато бе гледал мача на „Янките“ с приятели. Гласът й му прозвуча самотен и някак тъжен, въпреки че живееха на пресечка и половина един от друг. Никога досега не беше я чувал да звучи така. А и откога Серена ван дер Удсен си ляга рано?
Нейт седна пред един от жужащите компютри в кабинета. Кликна върху иконата за нов имейл и написа писмо за Серена, на стария й имейл в „Констънс“. Не беше сигурен дали тя ще го провери, но си заслужаваше да опита.