За: serenavdw@constancebillard.edu
От: narchibald@stjudes.edu
Хей, как си? Получих съобщението ти. Сори, че ме нямаше. Определено ще се видим в петък, нали?
След което отвори собствената си поща и — изненада, изненада, имаше писмо от Блеър. Не бяха си говорили от партито на майка й по-предната вечер.
За: narchibald@stjudes.edu
От: blairw@constancebillard.edu
Скъпи Нейт,
Липсваш ми. Вечерта в понеделник трябваше да е специална. Преди да ни прекъснат, планувах да направим нещо, за което отдавна говорим. Вярвам, че знаеш за какво намеквам. Предполагам, че не му е било дошло времето. Просто исках да ти кажа, че съм готова за това. Преди не бях, но сега съм. Майка ми и Сайръс ще пътуват в петък и ми се иска да останеш за през нощта.
Обичам те. Обади ми се.
Нейт прочете писмото на Блеър два пъти и го затвори, за да не му се налага да го гледа повече. Беше само сряда. Възможно ли беше Блеър да се прави на ударена за него и Серена до петък, въпреки че ходеха в едно училище и бяха най-добри приятелки и си казваха всичко? Шансовете не бяха на негова страна. Ами Чък Бас? Хич не беше добър в пазенето на тайни.
Нейт разтри красивите си зелени очи. Нямаше значение как е разбрала Блеър. Откъдето и да го погледнеше, беше прецакан. Опита се да измисли план, но единственото, което му хрумна беше да чака и да види какво ще се случи, като се види с Блеър в петък вечер. Нямаше смисъл да се притеснява отсега.
Тогава вратата на лабораторията се отвори и Джереми Скот Томпкинсън си подаде главата през нея.
— Хей, Натаниел, ще бягаме от физическо. Идваш ли с нас в парка да поритаме?
Удари вторият звънец. Така или иначе закъсня за физическо, а после беше обедната почивка. Бягането прозвуча като добра идея.
— Да, идвам. Чакай секунда — каза Нейт. След това кликна върху мейла от Блеър и го завлече в кошчето. — ОК, да тръгваме.
Хм, ако я обичаше, щеше поне да го запази, или поне да отговори, нали?
Беше слънчев октомврийски ден в Сентръл Парк. На тревата в Шийп Медоу лежаха доста хлапета, избягали от училище — пушеха или играеха на фризби. Дърветата около поляната бяха обагрени в жълто, оранжево и червено, а над тях се виждаха красивите жилищни сгради на Сентръл Парк Уест. Някакъв тип продаваше трева и Антъни взе малко, да добави към това, което Нейт беше взел от пицарията преди обед. Нейт, Джереми, Антъни и Чарли Дърн си поделиха огромна цигара, докато дриблираха с футболна топка.
Чарли си дръпна и предаде на Джереми. Нейт му подаде топката и Чарли се спъна в нея. Беше близо два метра висок и главата му изглеждаше прекалено голяма за тялото му. Хората го наричаха Франкенщайн. Както винаги, русият и атлетичен Антъни, дори и напушен, се хвърли към топката и я изрита високо, като я подаваше на Джереми. Тя се блъсна в дребния гръден кош на Джереми и той я остави да падне на земята, след което задриблира с нея.
— Мамка му, доста е силна — каза Джереми и повдигна панталоните си, които винаги се смъкваха под дребните му бедра, независимо колко си беше стегнал колана.
— Така си е — съгласи се Нейт. — Направо се омазах.
Краката го засърбяха. Чувстваше се все едно тревата растеше през подметките на маратонките му.
Джереми спря да дриблира с топката и попита Нейт:
— Хей, Нейт, да си се виждал със Серена ван дер Удсен? Чух, че се върнала.
Нейт загледа топката замечтано, като му се искаше да беше в краката му, за да се заиграе с нея и да се престори, че не е чул въпроса. Усещаше погледите на тримата върху си. Той се наведе и изсули лявата си обувка, за да се почеше. По дяволите, как сърбеше.
— Да, видях я в понеделник — каза той спокойно, докато скачаше на един крак.
Чарли прочисти гърлото си и се изплю на тревата:
— Как изглеждаше? Чух, че загазила яко в „Хановер“.
— Аз също — добави Антъни. — Чух, че я изритали, задето правила секс с цяла тумба момчета в стаята си. Съквартирантката й я издала — засмя се той. — Все едно не може да си позволи хотелска стая.
Чарли се захили:
— Чух, че има дете, сериозно. Родила във Франция и го оставила там. Родителите й плащат, за да го отгледат в някакъв изтъкнат френски манастир. Т’ва направо си мяза на филм, човече.