ОК. Според моя джобен речник:
Сокол, същ. 1. Всяка от хищните птици от семейство Falconidae, особено от рода Falco, разпознаван по дългите заострени криле, остра човка, с подобен на зъб прорез от двете страни на горната част на клюна, и бърз ловък полет; обикновено се гмурка, за да хване плячката си; някои видове соколи са на изчезване. Соколът скитник, често срещана птица, заради бързия си полет доста използвана в лова.
Сигурно съм ви заковала с това. Просто се опитвам да ви държа в течение — това ми е работата.
Ще се видим в парка!
Знаете, че ме обичате,
И
С се опитва да се усъвършенства
— Чудесно е, че отново си с нас, скъпа — каза на Серена г-жа Глос, съветник на колежа „Констънс“. След това вдигна очилата си, висящи на златна верижка и ги постави на носа си, за да може да разгледа програмата на Серена, която лежеше на бюрото й.
— Да видим. Хмммм. Така — мърмореше тя, докато препрочиташе програмата.
Серена седеше с кръстосани крака пред нея и чакаше търпеливо. На стената зад г-жа Глос нямаше никакви дипломи, никакъв знак за акредитация от какъвто и да е сорт, само снимки на внуците й. Серена се почуди дали тя изобщо бе ходила в колеж. Всеки би си помислил, че щом ще дава указания, трябва поне да се е опитала.
Г-жа Глос прочисти гърлото си:
— Да, така, програмата ти е абсолютно приемлива. Не претрупана, но пък е задоволителна. Предполагам, че ще я запълниш с извънучебни занятия, нали?
Серена повдигна рамене. Ако пиенето на перно и голите танци на плажа в Кан могат да се нарекат извънучебни дейности.
— Ами, не точно. Искам да кажа, че в момента не съм записана никъде — отвърна тя.
Г-жа Глос остави очилата си да паднат. Носът й започна да става много червен и Серена се замисли дали пък няма пак да й потече кръв, нещо, с което г-жа Глос беше известна. Кожата й беше много бледа, с жълтеникав оттенък. Всички момичета смятаха, че страда от някаква ужасна заразна болест.
— Никакви извънучебни дейности? А как ще се усъвършенствате?
Серена погледна към г-жа Глос с любезен, но празен поглед.
Кой казва, че тя има нужда да се усъвършенства?
— Разбирам. Е, ще трябва да ви включим в нещо, нали? За съжаление, колежите няма дори да ви погледнат, ако нямате извънучебни занимания — каза тя. После се наведе напред и измъкна голяма папка, пълна с хвърчащи листа, от чекмеджето на бюрото си, и започна да прелиства флаерите, отпечатани на цветни странички.
— Ето нещо, което започва тази седмица. „Цветя фън шуй. Изкуството на цветната декорация“ — каза г-жа Глос и погледна към Серена, която направи учудена физиономия.
— Да, права сте. Това няма да ви помогне за „Харвард“, нали? — леко се засмя г-жа Глос.
Повдигна ръкавите на блузата си и се намръщи над папката, която продължаваше да разлиства бързо. Не беше от хората, които се отказват при първия опит — беше много добра в работата си.
Серена задъвка нокътя на палеца си. Досега не беше се замисляла за това, че колежите ще искат тя да е повече от това, което вече беше. А тя определено искаше да отиде в колеж, и то добър. Родителите й със сигурност очакваха от нея да отиде в едно от най-добрите училища. Не че оказваха някакъв натиск, това се подразбираше. И колкото повече Серена мислеше за това, толкова повече осъзнаваше, че нито едно от предложенията не й харесва. Бяха я изхвърлили от пансиона, оценките й се понижиха, нямаше представа за какво става дума в нито един от часовете, които посещаваше и нямаше хоби или някакво готино извънучебно занимание. Резултатът й от SAT беше ужасен, защото не можеше да се концентрира върху тези тестове за попълване. Пък и да се явеше пак, най-много да станеха още по-зле. Казано с една дума, беше прецакана.
— Какво ще кажеш за драма? Оценките ти по английски са доста добри, театърът трябва да ти харесва — предложи г-жа Глос. — Репетират само от малко повече от седмица. Междуучилищен театрален клуб прави съвременна версия на „Отнесени от вихъра“. Как ти звучи това? — каза г-жа Глос и повдигна поглед от листата.
Серена размърда единия си крак напред-назад, докато продължаваше да си дъвче нокътя. Опита се да си се представи сама на сцената, превъплътена в ролята на Скарлет О’Хара. Трябваше да се разплаква, да припада, да носи огромни рокли с корсети и поли с обръчи. Дори, може би, перука.