Никога повече няма да гладувам! Щеше да извика драматично с най-добрия си южняшки акцент. Можеше и да е забавно.
Серена пое флаера от ръцете на г-жа Глос, като внимаваше да не го пипа там, където го е докосвала тя.
— Защо не? Звучи забавно.
Серена си тръгна от кабинета на г-жа Глос, когато свършваше последният час за деня. Репетицията на „Отнесени от вихъра“ беше в аудиторията, но нямаше да започне преди шест, за да могат учениците, занимаващи се със спорт, също да участват. Серена се изкачи по главното стълбище на „Констънс“ до четвъртия етаж, за да вземе палтото от шкафчето си и да провери дали някой не иска да й прави компания до шест. Край нея подтичваха момичета, забързани към следващата си среща, тренировка, репетиция или клуб. По навик, те се спираха за секунда, да кажат здравей на Серена, защото открай време да те видят да говориш със Серена ван дер Удсен, значеше да те видят.
— Хей, Серена — извика Лора Салмън, преди да се гмурне надолу по стълбите, към музикалната стая в мазето за репетициите на певческото дружество.
— Доскоро, Серена — каза Рейн Хофщетер, когато се промъкна през навалицата в спортните си шорти, на път за тренировка по футбол.
— Ще се видим утре — нежно каза Лили Рийд и се изчерви, защото беше облечена с бричовете си за езда, от които винаги се притесняваше.
— Чао — обади се и Кармен Фортиер, дъвчейки дъвка, облечена в кожените си панталони и яке. Тя беше в „Констънс“ със стипендия, беше в началния курс, а живееше в Бронкс. Твърдеше, че не можела да се прибира с училищната си униформа, защото щели да я пребият. Тя беше на път към клуба по аранжиране на цветя, въпреки че лъжеше приятелите си от квартала, че ходи на карате.
Изведнъж коридорът остана празен. Серена отвори шкафчето си, извади палтото си от „Бърбъри“ и го облече. След това тресна вратичката на шкафчето, за да се затвори и се затътри по стълбите към главния вход, а след това зави по Деветдесет и трета към Сентръл Парк.
В джоба на палтото й имаше кутийка „тик-так“ само с едно бонбонче в нея. Тя го извади и сложи на езика си, но беше толкова притеснена за бъдещето си, че не усети вкуса му.
Пресече Пето Авеню, като вървеше от страната на парка. Целият паваж беше осеян с паднали листа. Надолу по улицата две момичета от „Сейкрит Харт“, облечени в сладките си червено-бели униформи, разхождаха огромен черен ротвайлер. Серена се замисли дали да не влезе в парка откъм Осемдесет и девета улица и да поседи да убие малко време там, преди да започне репетицията й. Но сама ли? Какво щеше да прави, нали ще я видят? Тя винаги е била от този тип хора, които всеки наблюдава.
И така, тя избра да се прибере.
Домът й беше на Пето Авеню 994, луксозна, малко снобска сграда до хотел „Станхоуп“ и срещу музея „Метрополитън“. Семейство ван дер Удсен държаха половината от най-горния етаж. Апартаментът им имаше четиринадесет стаи с пет спални, всичките със собствена баня, апартамент за прислужницата, хол с размерите на бална зала и две доста големи фоайета с мокри барове и огромни кътове за развлечение.
Когато Серена се прибра, апартаментът беше празен. Родителите й рядко си бяха вкъщи. Баща й управляваше същата холандска превозваческа фирма, която прапрадядо му беше основал през 1700 година. И двамата й родители бяха в борда на директорите на всички благотворителни кампании и организации за изкуство в града и все имаха съвещания, обеди или срещи за набиране на средства, на които трябваше да присъстват. Прислужницата Деидре беше излязла да пазарува, но апартаментът изглеждаше безупречно, с вази с пресни цветя във всяка стая, включително и в баните.
Серена отвори вратата на едно от по-малките фоайета и се настани на любимия си син кадифен фотьойл. Тя взе дистанционното, за да отвори шкафа със скрития в него телевизор с плосък екран. След това нетърпеливо прегледа каналите, и като не можа да се съсредоточи върху нищо, се спря на TRL, въпреки че смяташе, че Карсон Дали е най-досадният мъж на планетата. Напоследък не беше гледала много телевизия. Съквартирантките й в пансиона правеха пуканки и топъл шоколад и гледаха „На живо“ в събота вечер или „Джекес“ с техните пижами, но Серена предпочиташе да се измъква, да пие кайсиев шнапс и да пуши пури с момчетата в мазето на параклиса.
Това, което я притесняваше сега повече от Карсон Дали и факта, че седеше вкъщи сама и нямаше какво да прави, беше, че можеше да прекара живота си по този начин — гледайки телевизия в апартамента на родителите си — ако не си събереше мислите и не влезеше в колеж! Защо беше толкова глупава? Всички изглежда си бяха уредили нещата. Беше ли пропуснала важния разговор как да се организира? Защо никой не я беше предупредил?