— Ще те чакаме там. Не се притеснявай и двамата сме гейове.
Серена се захили и пое голяма глътка от питието си. Шегуваха ли се?
Единият брат я тупна по задника.
— Всичко е наред, скъпа. Ти си абсолютно зашеметяваща, затова няма от какво да се притесняваш. Хайде. Ние ще сме там след минута.
Серена се поколеба, но само за секунда. Можеше да е една от подобните на Кристина Агилера и Хоакин Финикс. Няма проблем. С вдигната брадичка, тя се запъти към стаята.
Точно тогава, някакъв тип от Лигата за Обществено изкуство и жена от нюйоркската Управа на превозвачите се присъединиха към двамата братя и заговориха за новата авангардна обществена програма за изкуство. Искаха да поставят снимки на братята Реми по автобусите, метрото и по такситата из целия град.
— Да, няма проблем, ако изчакате малко, имаме съвсем нова звезда. Ще ви я дадем ексклузивно! — съгласиха се братята Реми.
— Как се казва тя? — запита нетърпеливо жената.
— Серена — казаха двамата братя едновременно.
Общественото съзнание е почти свято
— Открих печатар, който ще ги направи до утре следобед и ще достави всяка една от поканите лично, така че ще достигнат до получателя до петък сутрин — каза Изабел, която изглеждаше особено доволна от себе си, че е толкова експедитивна.
— Но забележете колко е скъпо. Ако ги използваме, ще се наложи да отрежем бюджета за други неща. Вижте само колко ни дерат от „Такашимая“ за цветята!
След като бяха приключили със следучилищните си дейности в сряда, целият комитет на Целувка по устните се беше събрал на пържени картофки и топъл шоколад в кафенето „Три Гайс“ — Блеър, Кати, Изабел и Тина Форд от Военно училище „Сийтън“ — за да се справят с последните приготовления за партито.
Надвисналата криза се състоеше в това, че до партито оставаха девет дни, а никой до този момент не беше получил покана. Поканите бяха поръчани още преди една седмица, но поради объркване мястото на партито беше променено от парка в готин нов ресторант в Долен Челси — в старата сграда на „Барнис“ на Седемдесета и Седмо Авеню, което обезсмисли готовите покани. Момичетата бяха поставени натясно. Трябваше да се направят нови покани, или изобщо нямаше да има парти.
— Но само от „Такашимая“ можем да вземем цветята. А и не струва чак толкова много. О, Блеър, помисли само колко ще са красиви — изхленчи Тина.
— Да, така е — настоя Блеър, — но има много други места откъдето да вземем цветя.
— Ами можем да помолим Комитета за помощ на соколите да даде нещо — предложи Изабел, после посегна и взе едно картофче, потопено в кетчуп и го сложи в устата си. — Те не са направили почти нищо досега.
Блеър извъртя поглед и духна в топлия си шоколад.
— Там е проблемът. Ние събираме пари за тях. Това е нашата цел.
Кати нави кичур от къдравата си руса коса на пръста си:
— А какво все пак е сокол скитник? Нещо като кълвач ли? — попита тя.
— Не, мисля, че е по-голямо. А и ядат други животни, нали се сещате, като зайци, мишки и други — добави Тина.
— Отврат — каза Кати.
— Аз пък прочетох дефиниция за тях онзи ден. Не си спомням къде — каза Изабел.
Gossipgirl.net, може би?
— Почти са на изчезване — добави Блеър. И заразглежда листа с гостите за партито. Цифрата стигаше до триста и шестнадесет, само млади хора — без родители, слава богу.
Погледът на Блеър беше привлечен от едно име към края на списъка — Серена ван дер Удсен. Подаденият адрес беше на пансиона в академия „Хановер“, в Ню Хемпшир. Блеър постави листа на масата, без да коригира адреса на Серена.
— Ще се наложи да дадем повече пари за печатар и да отрежем малко финансирането на други неща — каза тя забързано. — Мога да предупредя „Такашимая“ да заменят орхидеите с лилии и да забравят за пауновите пера на вазите.
— Аз мога да направя поканите — дочу се ниско гласче зад тях. — Безплатно.
И четирите се обърнаха да видят кой е.
О, това е малката Джини, помисли си Блеър. Деветокласничката, която направи книгите с химни за училището.
— Мога да ги направя тази вечер на ръка и утре да ги пусна в пощата. Единственият разход е за материалите, но аз знам откъде да взема добра хартия на ниска цена — добави Джени Хъмфри.