— Ще прочета репликата на Наташа, а ти наблюдавай внимателно. Хайде Дан, започваме — каза Ванеса.
— Не спеше ли? — каза Ванеса-като-Наташа на Дан-като-княз Андрей.
— Не, наблюдавам те от доста време. Инстинктът ми подсказваше, че си тук. Само ти ми даваш това чувство на спокойствие… тази светлина! Иска ми се да се разплача от радост! — тихо отговори Дан-като-княз Андрей.
Ванеса коленичи до главата му, а лицето й грееше от тържествена наслада.
— Наташа, твърде много те обичам! Повече от целия свят! — въздъхна Дан, като се опита да се изправи, но от болка отново се сви на пейката.
Каза, че я обича! Ванеса грабна ръката му, а лицето й почервеня от наслада. Беше изцяло изгубена в този момент. След това се опомни, пусна ръката му и се изправи.
— Твой ред е — каза тя на Марджъри.
— Кей — отвърна Марджъри, докато продължаваше да дъвче с отворена уста. Свали ластика от къдравата си коса и я бухна с ръка. После коленичи до Дан, държейки сценария и попита:
— Готов ли си?
Дан кимна.
— Не спеше ли? — каза тя, като пърхаше флиртуващо с очи, продължавайки да джвака.
Дан затвори очи и каза репликата си. Само със затворени очи можеше да се сдържи да не се засмее.
Насред сцената Марджъри употреби фалшив руски акцент. Беше ужасно зле.
Ванеса мълчаливо страдаше и се чудеше какво да прави с ролята на Наташа. За момент си се представи как купува перука и сама я изиграва, като помоли някой друг да заснеме сцената. И все пак, това беше нейният проект — тя трябваше да го снима.
Точно тогава някой я хвана за ръката и попита:
— Може ли аз да опитам, когато тя свърши?
Ванеса се обърна, за да види Серена ван дер Удсен, останала без дъх, понеже беше тичала през парка. Бузите й бяха поруменели, а очите й — тъмни като небето. Серена беше нейната Наташа, ако изобщо имаше такава.
Даниел рязко се изправи, забравил болките и репликата си. Лулата се изтърколи и падна.
— Чакай, не сме готови — каза Марджъри и ръгна Дан по ръката. — Трябва да ми целунеш ръка.
Дан я погледна с празен поглед.
— Разбира се. Марджъри, имаш ли нещо против да дадеш на Серена сценария си? — каза Ванеса.
Серена и Марджъри си смениха местата. Този път Дан стоеше с отворени очи. Не смееше дори да мигне.
Започнаха да четат.
— Наблюдавам те от доста време — каза Дан и това беше вярно.
Серена коленичи до него и хвана ръката му. Дан се почувства отмалял и беше благодарен, че е легнал.
Уау. Много е лесен.
Той беше участвал в много пиеси, но никога не беше усещал нещото, наречено „химия“, с никого преди това. А да усетиш това чувство със Серена ван дер Удсен, беше все едно да умреш от изтънчена смърт. Беше все едно двамата със Серена да споделят един и същ въздух. Той вдишваше, а тя издишваше. Той беше безмълвен и неподвижен, докато тя изригваше до него като фойерверки.
Серена също се забавляваше. Сценарият беше красив и чувствен, а и този, приличащ на битник Дан, беше много добър актьор.
„Мога да получа ролята“, помисли си тя въодушевено. Досега не се беше замисляла сериозно какво иска да прави с живота си, може би това беше актьорството.
Те продължиха да четат и след отбелязания край, все едно бяха забравили, че играят. Ванеса се намръщи. Серена беше чудесна — двамата заедно бяха чудесни — но Дан щеше да загуби съзнание от радост. Направо да си изповръщаш червата.
„Момчетата са толкова прозрачни“, помисли си Ванеса и прочисти шумно гърлото си:
— Благодаря ти, Серена. Мерси, Дан — каза тя и се престори, че пише нещо в бележника си. — Утре ще ви известя — добави и написа само в сънищата ти.
— Беше забавно! — каза Серена и се усмихна на Дан.
Дан я погледна замечтано от мястото си на пейката, все още опиянен от споделения момент.
— Марджъри, на теб също ще кажа утре, става ли? — каза Ванеса на червенокосото момиче.
— Добре, мерси.
Дан се изправи, мигайки с неразбиране.
— Много благодаря, че ми позволи да се пробвам — каза Серена сладко и се обърна да си върви.