— Ще се видим после — каза Дан някак отнесено.
— Чао — каза и Марджъри, като му помаха и хукна след Серена.
— Дан, хайде да изрепетираме твоя монолог — каза остро Ванеса, — искам да заснема първо него.
— Кое метро вземаш? — запита Марджъри, докато вървяха със Серена през парка.
— Ами 6, предполагам — отговори тя, тъй като никога не ползваше метрото, но нямаше нищо лошо в това да се повози с Марджъри.
— Хей, аз също. Можем да се прибираме заедно — щастливо каза Марджъри.
Беше час пик и метрото беше претъпкано. Серена се озова между жена с огромна чанта „Дафис“ и дебело малко момче, което нямаше къде да се хване и се държеше за палтото й, като го стискаше всеки път, когато влакът потегляше. Марджъри се държеше за релсата над главата си, но едва я стигаше с върховете на пръстите си, и постоянно се буташе в хората и ги настъпваше по обувките.
— Не смяташ ли, че Дан е страшно сладък? Нямам търпение да започнем да снимаме. Така ще мога да съм покрай него всеки ден — каза Марджъри.
Серена се усмихна. Явно Марджъри смяташе, че е получила ролята, което беше малко тъжно, понеже Серена беше абсолютно сигурна, че ролята е нейна. Беше ги заковала.
Тя си представи как се опознават с Дан. Той имаше тъмни очи с натрапчив поглед и говореше така, сякаш изговаряше собствените си мисли. Това й харесваше. Щеше да се наложи да репетират доста след училище. Почуди се дали той обича да излиза и кое е любимото му питие.
Влакът рязко спря на Петдесет и девета и Лексингтън — Блумингдейлс. Серена замалко щеше да падне върху малкото момче.
— Ау — каза то и я изгледа лошо.
— Това е моята спирка — каза Марджъри и си проправи път към вратата. — Съжалявам, че не ти дадоха ролята. Ще се видим утре на училище.
— Късмет — викна Серена след нея. Влакът се поизпразни и тя седна на една седалка, а мислите й все още бяха заети с Дан.
Представи си как пият ирландско кафе в тъмни кафенета и дискутират руска литература. Той изглеждаше така, сякаш много чете. Можеше да й дава книги и да й помага с актьорската игра. Дори можеха да станат приятели. Имаше нужда от нови такива.
gossipgirl.net
Забележка: Всички имена на места, хора и случки са променени или абревирани, с цел да се опазят невинните, тоест мен.
Веднъж участвах в такава училищна постановка. Имах страхотна реплика „Айсберг!“. Познайте коя е постановката и какво играех аз? Стотният човек, дал верен отговор ще получи безплатен плакат на братята Реми.
Дебютът на С като модел!
Очаквайте новите готини плакати по стените на автобусите, в метрото, по такситата и достъпни също онлайн чрез мен (казвам ви, аз участвам). Става въпрос за голяма страхотна снимка на С — на лицето й, но пък с нейното име, така че ще разберете, че е тя. Поздравления за дебюта й!
Новини
Б, К и И са забелязани да ядат картофки с топъл шоколад с големи чанти от „Интермикс“ под масите. Няма ли къде другаде да отидат? А ние си мислехме, че вечно са навън да пият и да се забавляват. Колко разочароващо. Аз забелязах Б да си сипва няколко капки бренди в топлия шоколад, все пак. Добро момиче. А и видях отново момичето с перуката в болницата за венерически болести в центъра. Ако е С, най-вероятно е нещо много лошо. Ако се чудите аз какво правя, че все се навъртам в района на клиниката — подстригвам си косата в един много шикозен нов салон от другата страна на улицата.
Вашите имейли:
В: Скъпа И.,
Ти изобщо момиче ли си? Напомняш ми на типа човек, който се представя за момиче, а всъщност е петдесетгодишен отегчен журналист, който няма какво друго да прави, а тормози хлапета като мен. Загубеняк.
jdwack
О: Най-скъпи ми jdwack,
Аз съм най-момичешкото момиче, което някога би могъл да срещнеш, а и съм в предколежанска, пред-гласоподавателска възраст също така. Как да разбера, че ти не си някой петдесетгодишен с циреи по лицето, който си изкарва гнева на невинни момичета като мен?
И
В: Скъпа И, Харесвам рубриката ти толкова много, че я показах на баща ми, който също я хареса! Има познати, които работят в „Гюйпър“ и „Вилидж Войс“, и в други списания. Не се изненадвай, ако рубриката ти се разрасне мнооооого! Дано нямаш нищо против!!! Обич завинаги!