— ДЖНИХИ
О: Против? Няма начин. Супер съм навита за разрастване. Ще стане огромна. Без едноредови реплики в училищната постановка. Може и да ме видиш по автобусите скоро.
Действай!
Знаете, че ме обичате,
И
Зарязана в почивката
— Ммм — каза Серена, като погледна бисквитките, подредени на масата в столовата на „Констънс“. Бисквитки с фъстъчено масло, с шоколадови парченца и овесени. Точно до тях имаше пластмасови чаши с портокалов сок или мляко. Леличката в стола следеше всяко момиче да взима не повече от две. Това се случваше в голямото междучасие на „Констънс“, момичетата получаваха двадесет минути почивка след втория час, независимо в кой клас бяха.
Обаче, когато лелката се обърна настрани, Серена грабна шест бисквитки с фъстъчено масло и се изнесе далеч, за да ги натъпче в устата си. Това не беше най-здравословната закуска, но пък си беше закуска. Предната нощ бе стояла до късно над подвързаното с кожа копие на „Война и мир“ на баща си, за да е по-добре подготвена за филма на Ванеса.
Уау, тази книга като че ли е два милиона страници. Да сте чували за адаптирани издания?
Серена видя Ванеса, облечена в обичайното черно поло и с отегчено лице, идваща от кухнята с чаша чай в ръка. Тя й помаха с ръка и Ванеса се приближи към нея.
— Хей, реши ли вече? — запита радостно Серена.
Ванеса отпи от чая си. Половината нощ не беше спала, мислейки коя от двете да избере за ролята. Но не можеше да пренебрегне изражението на Дан, докато четеше със Серена. Така че, независимо колко добра беше Серена за ролята, Ванеса не искаше да вижда това изражение отново на лицето му. Дори нещо повече — не искаше да го заснема на филм.
— Всъщност да, още не съм казала на Марджъри, но ще й дам ролята — каза Ванеса.
Серена изпусна бисквитката си на пода и изумена въздъхна:
— Оу.
— Да — добави Ванеса и заблъска ума си да измисли добра причина за този избор, след като беше явно, че Серена е идеална за ролята. — Марджъри е груба, но невинна. Точно това търся. С Дан решихме, че твоето изпълнение е някак… ъм… твърде… перфектно.
— Оу — отново въздъхна Серена, все още без да може да повярва. Дори Дан я е предал? А тя си представяше как стават приятели.
— Съжалявам — каза Ванеса, след като почувства, че е постъпила зле. Много добре знаеше, че не трябваше да намесва Дан в решението си, та той дори не знаеше, че тя отказва ролята на Серена. С него нещата някак звучаха по-професионално. Не че Ванеса си нямаше лични причини да й откаже, не! Това си беше само бизнес. — И все пак ти си добра актриса. Не се отчайвай.
— Благодаря — каза Серена. Сега нямаше да излиза с Дан и да упражняват диалога си, както си го представяше. А какво щеше да каже на г-жа Глос? Така оставаше без извънучебни занимания и дори някой средно добър колеж нямаше да я иска.
Ванеса се отдалечи, търсейки Марджъри, за да й каже добрата новина. Щеше да й се наложи да промени целия филм, след като звездата ще е тя. Трябваше да стане комедия. Поне се беше спасила от Безкрайна любов в парка след здрач със Серена ван дер Удсен и Даниел Хъмфри в главните роли. Отврат.
Серена стоеше в единия ъгъл на столовата с бисквитките, разтрошени в ръката й. „Отнесени от вихъра“ й се струваше абсолютна скука, а беше твърде перфектна за „Война и мир“. Какво друго можеше да направи? Тя отново загриза замислено палеца си.
Можеше да направи собствен филм. Блеър ходеше на курсове по филмово изкуство и можеше да й помага. Когато бяха по-малки, винаги си мечтаеха да правят филми. Блеър щеше да играе главните роли, облечена в чудесни модели на „Живанши“, точно като Одри Хепбърн, само дето Блеър предпочиташе „Фенди“. А Серена, тя винаги искаше да режисира. Искаше да носи широки ленени панталони, да вика през високоговорителя и да седи на стола с надпис „режисьор“.
Това беше техният шанс.
— Блеър — извика Серена, като я видя край масата със закуска, и изтича към нея, завладяна от брилянтността на идеята си. — Имам нужда от помощта ти — добави тя и стисна ръката на Блеър.
Тя, от своя страна, остана вцепенена, докато Серена не я пусна.
— Извинявай. Слушай, искам да направя филм и си помислих, че може да ми помогнеш, нали знаеш, с камерата и другите неща, понеже ходиш на курс по филмово изкуство — каза Серена.