Выбрать главу

Блеър погледна към Кати и Изабел, които тихичко пиеха млякото си зад нея. След това се усмихна и поклати глава:

— Съжалявам, не мога. Имам извънкласни дейности всеки ден след училище. Нямам време.

— О, стига, Блеър — каза Серена и отново хвана ръката й. — Спомни си как винаги сме искали това. Ти искаше да си Одри Хепбърн.

Блеър изтегли ръката си и я кръстоса с другата, отново с фиксиран поглед върху Кати и Изабел.

— Не се притеснявай, аз ще свърша всичко — добави Серена. — Само трябва да ми покажеш как да ползвам камерата, осветлението, абе тези неща.

— Не мога, съжалявам — настоя Блеър.

Серена нацупи устните си, за да не си проличи, че треперят. Очите й сякаш растяха, а лицето й стана на петна.

Блеър беше наблюдавала тази трансформация у Серена много пъти, докато бяха деца. Веднъж, когато бяха на осем, бяха извървели трите мили от вилата на Серена до Риджфийлд, за да си купят сладолед. Серена излезе от сладкарницата с тройния си ягодов сладолед с шоколадови пръчици и се наведе да погали едно кученце, завързано отвън. Тогава и трите топки сладолед паднаха на земята. Очите й бяха станали огромни, а лицето й изглеждаше така, сякаш бе болна от шарка. Сълзите тъкмо бяха започнали да се стичат по бузите й, а Блеър бе готова да подели своя със Серена, когато собственикът излезе навън с нов сладолед за нея.

Да види отново Серена на ръба да се разплаче развълнува Блеър — като неволен импулс.

— Ааа, ще излизаме в петък за по едно питие, в осем, в хотел „Трибека Стар“, ела ако искаш — каза Блеър.

Серена пое дълбоко въздух и кимна:

— Също като едно време — каза тя, потискайки сълзите си и се опита да се усмихне.

— Точно така — отговори Блеър.

Казвайки това, тя си отбеляза наум да каже на Нейт да не идва, след като Серена ще е там. Новият план на Блеър беше да изпият по някое и друго питие със Серена в хотела, да си тръгне рано, да се прибере вкъщи, да напълни стаята със свещи, да вземе вана и да чака Нейт. След това щяха да правят секс цяла нощ под звуците на романтична музика. Вече си беше записала диск със секси музика, който да слушат, докато го правят.

Дори момичетата от другата класа прибягваха до клишета като това, да записваш сидита с музика за първия си път.

Тогава се чу звънецът и момичетата тръгнаха в различни посоки, за да влязат в час. Блеър имаше час за напреднали в областта на академичните постижения, а Серена се отправи към скучните си, обикновени часове.

Серена не можеше да повярва, че са я отрязали не един, а два пъти за последните десет минути. И докато си взимаше учебниците от шкафчето, започна да обмисля нов план за действие. Не беше от хората, които се отказват.

Снимката й не беше по автобусите просто така.

Романтичната мечта на един уестсайдер се изпарява

Ванеса закъсня с пет минути за математика, за да се обади на Даниел. Тя знаеше, че четвъртия час в четвъртък той най-вероятно виси навън, чете поезия и пуши. Едно момиче беше заело телефона в коридора на „Констънс“, така че Ванеса се измъкна, за да ползва този на Деветдесет и трета и Медисън.

Момчетата от малките класове от училище „Ривърсайд“ играеха доджбол в двора и когато телефонът му иззвъня, Дан беше на една пейка в парка насред Бродуей. Тъкмо беше отворил книгата на Албер Камю, L’Etranger, която четяха в часа по френски този срок. Дан беше много въодушевен. Вече беше прочел английската версия, но пък беше чудесно да четеш в оригинал, още повече насред шумния и миризлив Бродуей с чаша лошо кафе и цигара. Това си беше направо „консервативно“. Докато хората го подминаваха забързано, Дан се почувства някак отдалечен от хаоса на ежедневието, точно като героя в книгата.

Дан имаше сенки под очите си, защото не беше спал много миналата нощ. Серена ван дер Удсен не му излизаше от главата. Щяха да играят заедно във филм. Дори щяха да се целунат. Твърде хубаво беше, за да е истина.

Горкият, поне в това беше прав.

Телефонът му звънна.

— Да?

— Здрасти, Ванеса е.

— Здравей.

— Слушай, трябва да бързам. Исках само да ти кажа, че дадох ролята на Марджъри — каза тя бързо.

— Имаш предвид Серена — каза Дан, изтърсвайки пепелта от цигарата си, след което дръпна отново.

— Не, имам предвид Марджъри.