Дан се врътна обратно и каза:
— Аз няма да ходя на никакво парти.
— Млъквай, разбира се, че ще ходиш и ще се срещнеш със Серена и ще танцувате заедно. Аз ще те представя. Тя е страхотна — весело отговори Джени.
— Не — упорито продължи Дан.
— Е, поне можеш да ми помогнеш да си избера рокля, понеже аз ще ходя и искам да изглеждам добре.
— Татко не може ли да дойде с теб?
— Да, бе. Споменах, че искам да изглеждам добре — сгълча го Джени. — Знаеш ли какво предложи татко? Каза „Иди в «Сиърс»“, това е пролетарският магазин, каквото и да значи това. Дори не знам къде се намира „Сиърс“, ако изобщо съществува все още. Както и да е, искам да отида в „Барнис“. Не мога да повярвам, че още не съм ходила там. Обзалагам се, че хора като Серена ван дер Удсен и Блеър Уолдорф ходят в него практически всеки ден.
Дан се изправи и шумно се прозина. Джени беше облечена и готова да тръгва, а къдравата й коса беше прибрана на опашка. Дори беше с обувки и яке. Изглеждаше толкова сладка и нетърпелива, че беше трудно да й откажеш.
— Толкова си досадна — каза брат й и отиде в банята.
— Знаеш, че ме обичаш — отвърна му тя.
Според Дан „Барнис“ беше пълен със смотаняци, дори и пича, който отваряше вратата с възможно най-мазната усмивка на света. На Джени обаче, страшно й хареса, и макар никога да не беше ходила, се оправяше завидно добре и знаеше къде се намира всичко. Знаеше например, че долните етажи са за дизайнерски тоалети, които не може да си позволи и затова се запъти към последния етаж за масова продукция. Когато вратите на асансьора се разтвориха, тя сякаш умря и отиде в рая. Там имаше толкова много хубави рокли, че докато ги гледаше, устата й се изпълваше със слюнка. Искаше й се да ги пробва всичките, но не можеше.
Когато размерът ти е 85 Д, изборът ти е някак ограничен и определено се нуждаеш от помощ.
— Дан, ще помолиш ли онази жена да ми помогне да намеря моя размер от тази рокля — прошепна Джени, опипвайки лилава кадифена тясна рокля без колан с огромно деколте и презрамки от мъниста. Тя погледна етикета — шестстотин долара.
— Мили боже! Няма начин — каза Дан, като погледна цената над рамото й.
— Просто ще я пробвам за удоволствие. Няма да я купя — настоя Джени. Тя доближи роклята до себе си и установи, че деколтето едва ще покрие зърната й. Джени въздъхна и я върна на рафта. — Моля те, попитай жената дали ще ми помогне? — повтори тя.
— Защо ти не попиташ? — каза брат й, сложи ръце в джобовете си и се облегна на една етажерка за шапки.
— Моля те.
— Добре.
Дан отиде до една изпита жена с бяло-руса коса, която изглеждаше все едно е работила в такива магазини цял живот, с една почивка на година в Атлантик сити, Ню Джърси. Дан си я представи как пуши цигара след цигара в алеята, чудейки се как се справят колежките й без нея.
— Мога ли да ви помогна, младежо? — попита тя, а на табелката с името й пишеше „Морийн“.
Дан се усмихна:
— Здравейте. Дали бихте могли да помогнете на сестра ми да си намери хубава рокля? Ето това там е тя — той посочи Джени, която изучаваше цената на червена копринена рокля с надиплени ръкави. Джени беше съблякла якето си и беше останала по бяла тениска. Дан не можеше да отрече, че гърдите й бяха огромни.
— Да, разбира се — каза жената и се насочи с бърза крачка към Джени.
Дан остана на мястото си и се огледа наоколо. Определено се чувстваше не на място, докато не чу познат глас зад себе си.
— Приличам на монахиня, майко, сериозно. Абсолютно не е за мен.
— Ооо, Серена, мисля, че е чудесна. Ами ако разкопчаеш малко яката? Ето, виждаш ли? Точно като Джаки О. — добави друг глас.
Дан се обърна. Висока жена на средна възраст, приличаща на Серена стоеше ни вън, ни вътре в една съблекалня. Завесата беше леко отворена и Дан успя да види част от косата на Серена, малко от бузата й, голите й стъпала и ноктите на краката й, лакирани в тъмночервено. Бузите му се изчервиха и той забърза към асансьора.
— Хей, Дан, къде отиваш? — извика Джени след него, ръцете й бяха пълни с рокли, а продавачката продължаваше да търси по рафтовете и да й дава полезни съвети за поддържащи сутиени и бельо за подчертаване на фигурата. Джени не можеше да е по-щастлива.
— Отивам да нагледам мъжката част — промърмори той, без да сваля поглед от мястото, където беше забелязал Серена.