— ОК, ще се видим там след 45 минути, и ако имам нужда от помощ, ще ти звънна на мобилния.
Дан кимна и се хвърли в асансьора в секундата, в която отвори врати. В мъжкото отделение той отиде направо на щанда с парфюми и се напръска с „Гучи“, но сбърчи нос от силния италиански аромат. После огледа заплашителната дървена стая, с надежда да открие баня, където да се измие. Вместо това, обаче, видя манекен с вечерен тоалет, зад който беше щандът за смокинги. Дан пипна страхотната материя на саката и погледна етикетите: „Хюго Бос“, „Келвин Клайн“, DKNY, „Армани“.
После си се представи как излиза от лимузина, облечен в смокинг на „Армани“, под ръка със Серена. Щяха да вървят заедно по червения килим, водещ към партито, около тях ще звучи музика, а хората възторжено ще се обръщат да ги видят. Тогава Серена ще притисне перфектните си устни до ухото на Дан и ще прошепне: „Обичам те“. При това той ще я целуне и ще я вземе на ръце и ще я върне в лимузината. Майната му на партито. Имаха по-добри неща за правене.
— Мога ли да ви помогна, сър? — попита един продавач.
Дан се обърна рязко и каза:
— Не, аз… — Джени щеше да се забави, защо да не пробва нещо? Той взе смокинга на „Армани“ и попита:
— Може ли този в моя размер?
Най-вероятно беше от парфюма.
Джени и Морийн бяха преровили всичко и сега Морийн беше събрала огромно количество варианти в различни размери в една съблекалня за Джени. Проблемът на Джени бе, че беше само втори размер, но гръдният й кош беше поне осми. Морийн беше решила да се спрат на номер шест, като го поотпуснат на бюста и поприберат навсякъде другаде.
Първите няколко рокли, които Джени пробва, бяха пълен кошмар. Тя замалко не скъса ципа, опитвайки да ги закопчае. Следващата даже не й стигна до бюста. Третата беше абсолютно неприлична. Четвъртата май стана, с изключение на факта, че беше яркооранжева и набрана, така сякаш някой я беше рязал с нож. Джени подаде глава през завесата, за да намери Морийн. От съседната съблекалня Серена и майка й тъкмо бяха излезли и се бяха запътили към касата.
— Серена — извика Джени, без да се замисли. Серена се обърна, а Джени се изчерви. Не беше за вярване, че говореше със Серена ван дер Удсен, докато беше облечена в смешна оранжева рокля с набор.
— Здравей, Джени — отговори тя и се усмихна сладко. Приближи се до нея и я целуна по двете бузи. Джени пое силно въздух и сграбчи завесата, за да се опомни. Серена ван дер Удсен я беше целунала.
— Уау, щура рокля — каза Серена и се наведе да й прошепне в ухото — Късметлийка си, че майка ти не е с теб. Принудиха ме да купя най-грозната рокля в магазина — Серена й я показа. Беше дълга, черна и абсолютно вълшебна.
Джени не знаеше какво да каже. Искаше й се да е от момичетата, които се оплакваха от това, че пазаруват с майките си. Щеше й се да може да се оплаква, че прекрасна рокля е грозна. Но не можеше.
— Всичко наред ли е, скъпа? — каза Морийн, като й донесе някаква измишльотина без презрамки, която да й поддържа бюста.
Джени грабна сутиена и се изчерви:
— Аз май най-добре да продължавам да пробвам. Ще се видим в понеделник.
Тя остави завесата да се затвори, но Морийн я дръпна, за да погледне:
— Тази изглежда добре. Отива ти — каза за оранжевата рокля и кимна одобрително.
— Няма ли я в черно? — попита Джени с гримаса на лицето.
— Много си малка за черно — намръщи се Морийн.
Джени също, след което й подаде отхвърлените рокли и дръпна завесата в лицето й.
— Благодаря ви за помощта — извика тя отвътре. После дръпна оранжевата рокля през главата си, разкопча сутиена и посегна към една ластична, сатенена черна рокля, която сама беше избрала. Облече я без сутиен и я остави да падне сама. Когато погледна в огледалото, Джени Хъмфри беше изчезнала от съблекалнята и на нейно място стоеше опасна, разярена сексбогиня.
С чифт чехли на висок ток, прашка и малко червило „Шанел Вамп“ и хей я на. Никое момиче не е твърде младо, за да носи черно.
Неделна закуска
В късната неделна сутрин стълбите на музея за изкуства „Метрополитън“ бяха пълни с хора. Естествено, това бяха предимно туристи, но и местни, които бяха там за кратка разходка из залите, за да могат да се изфукат пред приятелите си като начетени.
В Египетското крило на музея беше сервиран обяд за членовете на борда и техните семейства. Това крило беше прекрасно обзаведено за нощни купони: блестеше екзотично в злато, а луната хвърляше драматична светлина през стъклените стени, но хич не ставаше за закуска. Пушената сьомга с яйца и египетските фараони изобщо не си отиваха. Още повече, че сутрешното слънце блестеше неумолимо през стъклените стени и правеше и най-лекия махмурлук десет пъти по-ужасен.