Кой е измислил този вид закуски? Единственото нормално място, където трябва да си в неделя сутрин, е креватът.
Стаята беше претрупана с огромни кръгли маси и изтупани ийстсайдъри. Елинор Уолдорф, Сайръс Роуз, семейство Ван дер Удсен, семейство Бас, семейство Арчибалд, както и децата им бяха там, наредени край масите. Блеър седеше между майка си и Сайръс Роуз и изглеждаше нацупена. Нейт беше почти постоянно надрусан, пиян или припаднал от петък насам и изглеждаше замаян и смачкан, все едно тъкмо е станал от сън. Серена беше облечена с една от новите дрехи, които беше накупила с майка си предния ден и беше с нова прическа, с кичури, обграждащи лицето й, но все пак изглеждаше малко нервна след шест чаши кафе. Единствено Чък изглеждаше спокоен и щастливо отпиваше от Блъди Мерито си.
Сайръс Роуз разряза омлета си с лук и сьомга и сложи едната половина върху ръженото си хлебче.
— Имах нужда от яйца — каза той и го напъха в устата си. — Нали знаете, когато тялото ви просто се нуждае от нещо? Моето крещи: „Яйца, яйца, яйца!“ — добави той, без да адресира репликата си към никой конкретно.
Да, а моето крещи: „Млъкни по дяволите“, помисли си Блеър.
Тя бутна чинията си към него и каза:
— Ето ти и моите, не мога да понасям яйца.
— Не, ти растеш и се нуждаеш от тях повече от мен — каза Сайръс, връщайки чинията.
— Така е, Блеър. Изяж си яйцата, те са полезни за теб — каза майка й.
— Чух, че от яйцата косата ти започва да блести — добави Мисти Бас.
— Няма да ям абортирани пилета — поклати упорито глава Блеър. — От тях ми се повръща.
Чък се пресегна през масата за чинията:
— Аз ще ги изям, щом не ги искаш.
— Стига, Чък, не бъди прасе — сряза го г-жа Бас.
— Но тя каза, че не ги иска. Нали, Блеър?
Блеър му подаде чинията си внимателно, като се опитваше да не поглежда от двете му страни, където седяха Нейт и Серена.
Серена режеше омлета си на малки квадратчета, като парченца за скрабъл, след което строеше кули от тях.
Нейт я наблюдаваше с ъгълчето на окото си, но също така не изпускаше от поглед ръцете на Чък. Всеки път, когато те се плъзваха под покривката, Нейт си представяше как опипват краката на Серена.
— Някой да е видял страницата за стил в „Таймс“ днес? — попита Сайръс, като се огледа.
Главата на Серена рязко се изправи. Ставаше дума за снимката, която й бяха направили братята Реми. Тотално беше забравила за нея.
Тя нацупи устни, потъна в стола си и зачака инквизицията в лицето на родители и познати. Но така и не се стигна дотам. Това беше част от социалния им кодекс, да не се занимават с неща, които ги излагат.
— Подай ми сметаната, Нейт, скъпи? — каза майката на Блеър и се усмихна на Серена.
И това беше всичко.
Тогава майката на Нейт прочисти гърлото си и запита:
— Как върви партито Целувка по устните, Блеър? Готови ли сте вече?
— Да, всичко е готово — отговори Блеър учтиво. — Най-накрая оправихме поканите и Кати ще разпрати торбичките с подаръците в четвъртък след училище.
— Ох, спомням си котильоните, които организирах навремето — каза г-жа Ван дер Удсен замечтано. — Това, за което обикновено се притеснявахме, беше дали ще се появят момчетата. — После се обърна към Чък и Нейт и се усмихна. — Май сега няма за какво да се притесняваме?
— Нямам търпение — отговори Чък, поглъщайки омлета на Блеър.
— Ще бъда там — каза Нейт и хвърли поглед към Блеър, която се взираше в него.
Нейт носеше онзи зелен кашмирен пуловер, който тя му беше подарила в Сън Вали, онзи със златното сърце.
— Извинете ме — каза остро Блеър и напусна масата.
Нейт я последва.
— Блеър, почакай! — извика той, като си проправяше път през тълпата и дори игнорира приятеля си Джереми, който му махна от другата страна на залата.
Блеър се забърза, без да се обърне, а токчетата й чаткаха по мраморния под.