Изведнъж силният и звучен глас на майката на Блеър се чу от дъното на коридора.
— Серена ван дер Удсен! Каква прекрасна изненада! — Нейт пусна ръката на Блеър и се изправи като войник за отдаване на почест. Блеър седна на ръба на леглото, постави чашата си на пода и вкопчи пръсти в покривката, докато кокалчетата й не побеляха.
Тя погледа Нейт.
Но той вече вървеше по коридора, за да се увери, че това е истина. Наистина ли Серена ван дер Удсен се беше върнала?
Изведнъж филмът, в който Блеър играеше главната роля, претърпя неочакван обрат. Стомахът й се сви отново.
По-добре да беше отишла за хотдог.
С се върна!
— Здравейте, здравейте, здравейте — грачеше Елинор. Докато целуваше вдлъбнатите бузи на всеки Ван дер Удсен.
Целувка, целувка, целувка!
— Зная, че не очакваше Серена, мила, но се надявам да нямаш нищо против — прошепна загрижено и поверително мисис Ван дер Удсен на Елинор.
— Но моля ви, всичко е наред! — каза мисис Уолдорф. — Серена, за уикенда ли се прибра?
Серена ван дер Удсен поклати глава и подаде шикозното си палто от „Бърбъри“ на Естър, прислужницата. След това прибра кичур руса коса зад ухото си и се усмихна на домакинята.
Когато се усмихваше, тя използваше очите си — тези почти тъмносини очи. Това беше усмивката, която с часове се опитваш да имитираш пред огледалото в банята като идиот. Тази магнетична и страстна — „не можеш да откъснеш поглед от мен“ — усмивка, която моделите с години усъвършенстват. Е, Серена я постигаше, без да се напряга.
— Не, тук съм, за да… — започна да казва тя.
Майка й припряно я прекъсна.
— Серена реши, че пансионът не е за нея — каза тя, небрежно приглаждайки косата си, като че това не беше голяма работа. Тя беше образец за крайно хладнокръвие. Цялото им семейство беше такова. Всички бяха високи, слаби и руси, с превъзходна стойка, и никога не правеха нищо, като да играят тенис, да махнат на такси, да ядат спагети или дори да идат до тоалетната, без да запазят хладнокръвието си. Особено Серена. Тя беше надарена с особен вид хладнокръвие, което не можеш да придобиеш с купуването на правилната чанта, или чифт дънки. Тя беше момичето, което всяко момиче искаше да бъде, а всяко момче желаеше.
— Утре Серена се връща в „Констънс“ — заяви г-н Ван дер Удсен, а стоманеносивите му очи бяха фиксирани върху Серена, с поглед, който изразяваше странна смесица от гордост и неодобрение, и го правеше по-страшен, отколкото беше всъщност.
— Е, Серена, изглеждаш превъзходно, мила. Блеър ще се радва да те види — изломоти мисис Уолдорф.
— Ти ще кажеш — каза Серена, като я прегърна. — Я виж колко си слаба! А къщата изглежда страхотно! Уау! Сдобила си се с прекрасни предмети на изкуството!
Мисис Уолдорф се усмихна явно удовлетворена и сложи ръката си на слабичкия кръст на Серена.
— Мила, искам да те запозная с един много специален мой приятел — Сайръс Роуз.
— Сайръс, това е Серена.
— Изумително — избоботи Сайръс, след което я целуна и прегърна, малко по-силно отколкото трябваше. — А, и добре прегръща — добави Сайръс, потупвайки Серена по бедрото.
Тя се засмя, но не потръпна.
За двете години, прекарани в Европа, беше привикнала да я прегръщат загорели европейци, които не можеха да й устоят. Беше като магнит за тях.
— Серена и Блеър са най-най-най-добри приятелки — каза Елинор на Сайръс. — Но Серена замина за академията „Хановер“ в единадесети клас, след което прекара лятото в пътуване. През изминалата година на Блеър й беше толкова трудно без теб, Серена — каза Елинор с просълзени очи. — Особено след развода. Но сега си тук и Блеър ще е доволна.
— Къде е тя? — нетърпеливо попита Серена, а перфектната й кожа порозовя пред изгледа да се срещне отново със старата си приятелка. Тя се изправи на пръсти, търсейки с поглед Блеър, но скоро се озова заобиколена от родители — семейство Арчибалд, семейство Коутс, семейство Бас и г-н Фаркас, които се редуваха да я поздравяват и целуват.
Серена ги прегръщаше радушно. Тези хора бяха за нея нейният дом, а дълго време беше отсъствала. Нямаше търпение животът й да се върне в предишното си русло. Двете с Блеър щяха да ходят заедно на училище, да прекарват времето си лежейки по гръб в Сентръл парк, снимайки гълъби и облаци, пушейки и пиейки кола — да се чувстват като хардкор актриси. Отново щяха да пият коктейли във фоайето на хотел „Трибека стар“, където винаги прекарваха нощта в апартамента на Чък Бас, защото бяха твърде пияни да се приберат. Щяха да се излягат в огромното легло на Блеър и да гледат стари филми с Одри Хепбърн, докато пиеха джин с лимонов сок, облечени в класното си скъпо бельо. Щяха да преписват на теста по латински, както винаги го бяха правили — amo, amas, amat беше все още татуирано от вътрешната страна на лакътя на Серена с трайно мастило (благодарение на модата на три-четвъртите ръкави). Щяха да карат до Риджфорд, Кънектикът, със стария буик на пазача, където родителите на Серена имаха имот, пеейки старите училищни химни и лудувайки като стари дами. Отново щяха да пишкат пред входовете на съучениците си, и след като са звъннали на звънеца — да избягат. Щяха да вземат малкия брат на Блеър — Тайлър и да го оставят в Долен Ийст сайд, само за да видят колко време ще му отнеме да намери пътя за дома — малко благотворителност, може би, защото сега Тайлър беше най-оправното момче в „Сейнт Джордж“. Щяха да ходят с огромна компания да танцуват и да отслабнат с пет килограма, само докато се потят в кожените си панталони. Все едно имаха нужда да свалят още.