— Ъхъ — каза Ванеса и се опита да реши защо от всички хора по света, точно Серена ван дер Удсен ще й звъни в петък вечер. Нямаше ли някакъв бал или нещо такова?
— Така де, чудех се дали би могла да ми помогнеш. Например да ми покажеш как да ползвам камерата и прочее. Искам да кажа, че наистина не знам какво правя — добави Серена и въздъхна. — Не знам, може би идеята да снимам филм не е много умна, сигурно е доста по-трудно отколкото си мисля.
— Не е тъпо — каза Ванеса и въпреки всичко почувства съжаление към Серена. — Мога да ти покажа някои основни неща.
— Наистина ли? Какво ще кажеш за утре? Утре удобно ли ти е? — каза Серена въодушевено.
Събота беше денят на Ванеса за вампирясване, тогава обикновено се събуждаше след здрач и отиваше на вечеря или на кино с Дан или сестра си.
— Неделя звучи по-добре.
— Добре, неделя. Сигурно имаш много техника и разни неща вкъщи, нали? Защо да не дойда аз, за да не трябва да я влачиш насам-натам — предложи Серена.
— Звучи добре — отговори Ванеса.
— Окей — каза Серена и не звучеше сякаш иска да затвори телефона.
— Хей, голямото парти в старата сграда на „Барнис“ не е ли тази вечер? Няма ли да ходиш? — попита Ванеса.
— Ъъъ, не. Не бях поканена.
Ванеса кимна и се опита да възприеме чутото. Серена ван дер Удсен не е била поканена? Може би не беше чак толкова лоша, все пак.
— А искаш ли да излезеш с нас тази вечер? — предложи Ванеса, преди да успее да се спре. — Аз и сестра ми ще ходим в един бар в Уилямсбърг. Нейната група ще свири.
— С удоволствие — каза Серена.
Ванеса й даде адреса на бар „Файв енд Дайм“ и затвори телефона.
Животът беше толкова странен. Един ден можеш да си седиш и да си бъркаш в носа, докато се тъпчеш с понички, а на другия да излизаш със Серена ван дер Удсен. Тя вдигна червената тениска, навлече я през главата си и се погледна в огледалото. Приличаше на лале, лале със стърчаща черна коса.
— На Дан ще му хареса — каза сестра й Руби, която стоеше на вратата и подаде на Ванеса червило в тъмночервен цвят. Вамп.
— Е, Дан няма да идва тази вечер — каза Ванеса и се ухили на сестра си. След това нанесе червило на устните си и го разтри с тяхна помощ. — Трябва да заведе малката си сестра на някакъв изискан бал.
След като каза това, тя отново се погледна в огледалото. Червилото караше огромните й кафяви очи да изглеждат още по-големи, а и тениската беше някак готина, сякаш казваше погледни-ме.
Ванеса изпъчи гърди и погледна окуражително в огледалото. Може да ми излезе късметът. Или може би не.
— Една приятелка ще дойде с нас — каза тя на сестра си.
— Момиче? — попита Руби и се обърна да погледне задника си в огледалото.
— Да.
— Име?
— Серена ван дер Удсен — измърмори Ванеса.
— Тази, чиято снимка е из целия град? — запита Руби, явно удовлетворена.
— Да, точно тя.
— Е, обзалагам се, че е много готина — каза Руби и сложи огромно количество гел на черната си коса.
— Може би, ще разберем — отговори Ванеса.
Целувка по устните
— Какви прекрасни цветя — каза Беки Дормант, първокурсничка в „Констънс“ и целуна и двете бузи на Блеър. — И каква секси рокля!
— Благодаря, Бек — отговори Блеър и погледна към зелената си сатенена рокля. Тази сутрин й беше дошло, а трябваше да е с много леки бикини заради роклята и беше малко притеснена.
Покрай тях мина сервитьор с поднос и шампанско. Блеър грабна една чаша и я погълна за секунди. Тази й беше третата дотук.
— Харесвам обувките ти — каза Блеър. Беки беше със сандали на висок ток, с връзки до коленете, които от своя страна перфектно се комбинираха с черната й къса рокля и високо вдигната коса. Беки приличаше на балерина.
— Нямам търпение да вземем чантичките с подаръци — каза Лора Салмън. — „Кейт Спейд“, нали?
— Чух, че дори сте сложили светещ презерватив в тях — добави Рейн Хофщетер. — Не е ли страхотно?
— Не че ще го използваш — каза Блеър.
— Ти откъде знаеш? — повиши тон Рейн.
— Блеър — чу тя някой да я вика с треперещ глас.