— Добър избор — кимна одобрително Руби, която носеше зелени кожени панталони. Косата й беше черна, късо подстригана и с бретон. Изглеждаше като човек, който може да се грижи за себе си, независимо от обстоятелствата. Групата й се казваше „ШугърДеди“, тя беше единственото момиче в нея и свиреше на бас китарата.
— И да не ми забравиш черешката — викна Ванеса след сестра си, която вече беше тръгнала да донесе питиетата.
— Сестра ти е страхотна — каза Серена.
— Да, малко е дразнещо, когато всички разправят колко е готина Руби, иде ми да крещя.
Серена се засмя.
— Знам какво имаш предвид. По-големият ми брат, който учи в „Браун“, е точно такъв, всички го харесват. Нашите толкова се вълнуват от всичко, което прави, и сега като се върнах от пансиона, се чувствам като намерена: „Оу, ние сме имали и дъщеря?“.
— Гадост — съгласи се Ванеса, която не можеше да повярва, че води толкова нормален разговор със Серена ван дер Удсен.
Руби се върна с питиетата.
— Сори, готини, ама трябва да ида да се приготвям.
— Успех — пожела й Серена.
— Благодаря, сладур — каза Руби, взе китарата си и отиде да намери останалите от групата.
Ванеса не можеше да повярва! Руби не наричаше никого сладур, с изключение на нейния папагал, Тофу. Определено Серена печелеше благоразположението на хората с излъчването си. Дори самата Ванеса започваше да я харесва. Тя вдигна тост: „За страхотните мацки“ и беше наясно, че звучеше абсолютно като лесбийка, ама изобщо не й пукаше.
Серена се засмя и погълна шота със „Столичная“, после изтри очите си и премигна няколко пъти. Един небрежно изглеждащ тип с прекалено голям смокинг влизаше в бара. Той се спря на входа и загледа Серена, все едно че беше призрак.
— Хей, това не е ли приятелят ти Дан? — попита Серена Ванеса, като го посочи.
Дан обличаше смокинг за първи път в живота си. Отначало се почувства супер готин, но не можеше да се принуди да отиде на партито. И така, когато сестра му му позволи само да я остави и да си върви, той реши да мине покрай „Файв енд Дайм“ и да се извини на Ванеса за това, че се държа като идиот заради Марджъри.
Беше се постарал да се успокои с факта, че изборът на Марджъри няма значение, понеже най-вероятно никога повече нямаше да види Серена. В крайна сметка, беше си казал, животът е крехък и абсурден.
Абсурден, да, понеже хей я на и Серена там в бара, в Уилямсбърг. Неговото момиче-мечта.
Той се почувства като Пепеляшка. Завря ръцете си в джобовете, за да спре треперенето им и се опита да си представи следващия си ход. Първо, щеше да се приближи до нея и изискано да й предложи питие. Жалко, че единственото „изискано“ нещо на него, беше костюмът. Щеше да е много по-добре, ако беше запазил „Армани“-то от „Барнис“.
— Хей — каза Дан, като стигна до тяхната маса, а гърлото му беше пресъхнало.
— Какво правиш тук? — каза Ванеса, която не можеше да повярва на късмета си. По-лошо не можеше да стане. Сега трябваше да седи там цяла нощ и да гледа как Дан се мазни на Серена!
Сори, скъпа!
— Не отидох на онова парти Целувка по устните. Не ми е там мястото.
— На мен също — каза Серена и се усмихна на Дан така, както никой не му се беше усмихвал преди.
— Здравей.
— Помниш Серена, учим заедно в „Констънс“ — представи я Ванеса.
— Здрасти, Дан, хубав смокинг — каза Серена.
— Мерси — изчерви се той и свали поглед да се погледне. След това вдигна отново глава и каза: — И тази рокля… изглежда… хубава — заекна той. Не беше допускал, че може да звучи толкова идиотски.
— Какво ще кажеш за моята тениска? Виждал ли си ме някога толкова секси? — попита силно Ванеса.
Дан я погледна — просто червена тениска, нищо особено:
— Нова ли е? — попита той объркано.
— Няма значение — въздъхна Ванеса и се заигра с черешката в чашата си.
— Вземи си един стол. Групата на Руби ще започне да свири всеки момент — каза Серена, като се помести да му направи място.
Изключено беше слуховете да са верни. Серена не изглеждаше като наркоманка или секс маниачка. Напротив, изглеждаше деликатна, перфектна и вълнуваща, като диво цвете, на което можеш да се натъкнеш в парка. На Дан му се искаше да си държат ръцете и да си шепнат цяла нощ.
Той се настани до нея, а ръцете му се тресяха така, че се наложи да седне върху тях, за да стоят мирно. Толкова много я желаеше.