Групата започна да свири.
Серена изпи водката си.
— Искаш ли още една? — предложи й Дан нетърпеливо.
— Не, благодаря — каза тя и поклати глава, после се настани удобно в стола и добави: — Хайде да послушаме музиката за малко.
— Окей — съгласи се той. Стига да беше край нея, той беше готов на всичко.
Както обикновено Б е в тоалетната, а Н е надрусан
— Здравейте всички! — каза Джереми Скот Томпкинсън, отваряйки рязко вратите на старата сграда на „Барнис“, където беше купонът.
Както винаги, Нейт, Джереми, Антъни и Чарли бяха дръпнали малко преди партито. Нейт така се беше насвяткал, че когато видя как Блеър си проправя път през тълпата с ръка на устата, започна да се смее.
— На какво се смееш бе, глупак? — попита Антъни и го сръчка с лакът в ребрата. — Още нищо не се е случило.
Нейт прокара длан по лицето си и се опита да запази сериозна физиономия, но това беше много трудно, когато стоиш пред тълпа момчета, облечени като пингвини и момичета в секси рокли. Той знаеше, че както винаги Блеър е в банята и повръща. Въпросът беше дали да иде да я спаси? Така би постъпило едно добро, загрижено гадже.
Отивай. Знаеш, че го искаш.
— Барът е хей там — поведе ги Чарли.
— Ще се видим след малко — каза Нейт и се опита да премине през претъпкания дансинг.
Мина покрай Чък, който отъркваше онази си работа в задника на дребно момиче с къдрава кестенява коса и огромен бюст, и се запъти към тоалетните.
Обаче Блеър не беше успяла да стигне до тоалетната, защото я беше спряла жена на средна възраст с червен костюм на „Шанел“ и значка „Спасете соколите“.
— Блеър Уолдорф? — беше казала тя, подавайки й ръка с най-дарителската си усмивка. — Аз съм Ребека Анджели от Фондацията за спасяване на сокола-скитник в Сентръл Парк.
Като си говорим за лоши моменти…
Блеър се загледа в дясната ръка на жената, а собствената й дясна ръка затискаше устата й. Тя започна да я сваля, за да я подаде на жената, но тогава мина поднос с димящи шишчета и Блеър повърна.
Тя стисна устни, за да не позволи повръщаното да излезе отстрани и смени ръцете, като с лявата затисна устата си, а дясната подаде на жената.
— Толкова е хубаво най-накрая да се запознаем, не знам как да ви се отблагодаря за всичко, което направихте за нас — каза жената, като стисна ръката на Блеър.
Блеър кимна и издърпа ръката си. Нямаше накъде, вече не можеше да го задържа. Очите й зашариха из залата, търсейки помощ.
Там бяха Кати и Изабел, които танцуваха заедно. Там беше Антъни Авулдсен, който раздаваше хапчета Е, и Джереми Скот Томпкинсън, който се опитваше да научи Лора Салмън и Рейн Хофщетер как да правят колела с цигарен дим, там беше и Чък, който така беше стиснал малката Джини, че гърдите й сякаш щяха да експлодират.
Всички резерви бяха там, но къде беше главният актьор, нейният спасител?
— Блеър?
Тя се обърна и видя Нейт да се провира през тълпата. Очите му бяха кървясали, лицето — отпуснато, а косата — разрошена и изглеждаше като герой с поддържаща роля, когото забравяш в момента, в който излезе от кадър.
Това ли беше всичко? Това ли представляваше Нейт?
Е, Блеър нямаше голям избор. Тя отвори широко очи, молейки го за помощ, а наум се молеше той да приеме ролята на спасител.
Г-ца Анджели се навъси и се обърна, за да види в какво се е загледала Блеър. Блеър буквално избяга, а Нейт се намеси тъкмо навреме.
Слава Богу, че беше толкова надрусан.
— Нейт Арчибалд, майка ми е страхотен фен на тези соколи — каза той и се ръкува с дамата.
Тя се засмя и леко се изчерви. Какъв чаровен млад мъж.
— Разбира се, че е, та вашето семейство е много щедро към нашата фондация.
Нейт забърса две чаши шампанско от един поднос и й подаде едната. Той вдигна тост: „За птиците“, и се опита да не му проличи, че трудно сдържа смеха си.
Г-ца Анджели отново се изчерви. Та това момче бе твърде мило, за да е истина!
— Онези две момичета много помогнаха в подготовката на партито — каза Нейт и посочи Кати и Изабел, които стояха на края на дансинга, безполезни, както обикновено. Той ги извика с жест.
— Здравей, Нейт — каза Кати, едва ходеща с десетсантиметровите си сандали.