Изабел стискаше здраво чашата си и погледна към странната дама до Нейт:
— Здрасти, харесва ми костюма ви.
— Благодаря, скъпа, казвам се Ребека Анджели от фондацията — каза отново дамата и подаде ръка към пияната вече Изабел, която реши да отвърне с прегръдка.
— Извинете — каза Нейт и се изнесе точно навреме.
— Блеър? Там ли си? — каза той и леко отвори вратата на дамската тоалетна.
Тя се беше свила в последната кабинка, изруга, избърса устата си и каза:
— Излизам веднага — но го изчака да излезе.
Нейт обаче отвори вратата докрай и влезе вътре.
На шкафчето до мивките бяха наредени малки шишенца с „Евиан“, парфюм, гел, лак, „Адвил“2 и лосион за ръце. Той взе една бутилка, отвори я и изтръска два адвила в дланта си.
Блеър отвори вратата на кабинката.
— Ти още ли си тук?
Нейт й подаде хапчетата и водата:
— Още съм тук.
— Добре съм, наистина, мога да се върна на партито — каза тя, гълтайки хапчетата.
— Изглеждаш добре — каза той, игнорирайки думите й. После се пресегна и започна да разтрива едното й голо рамо. Усети кожата й топла и нежна, и му се прииска да лежат в леглото й заедно и така да заспят.
— Благодаря, ти също — каза тя, а долната й устна започна да трепери.
— Съжалявам, Блеър, наистина съжалявам.
Блеър кимна и започна да плаче, а той й подаде салфетка.
— Мисля, че единствената причина, поради която го направих… така де, със Серена… бе, защото знаех, че тя ще се навие. Но през цялото време исках само теб — каза той, търсейки правилните думи.
Добър опит.
Блеър преглътна. Беше го казал чудесно, точно така, както си го беше представяла. Тя сложи ръце на врата му и се остави да я прегърне. Дрехите му воняха на трева.
Нейт я отблъсна и се вгледа в очите й.
— Значи всичко е наред, все още ме искаш?
Блеър видя отражението им в голямото огледало и се загледа в зелените му очи, след това кимна утвърдително.
— Но само при положение, че обещаеш да стоиш настрани от Серена — изсумтя тя.
Нейт се заигра с кичур от косата й и вдъхна парфюма й. Чувстваше се добре там до нея, да я държи в обятията си. Не беше много сложно за него да стои далеч от Серена. Засега, а може би и за по-нататък. Серена не му трябваше.
Той кимна в знак на съгласие:
— Обещавам.
И тогава те се целунаха — беше една нежна, тъжна целувка. В главата си Блеър чуваше музиката, финала на тази сцена. Беше започнала доста бурно, но завършваше добре.
— Хайде, да отидем да видим кой е дошъл — каза тя, изтривайки петната от спирала под очите си.
Хванати за ръце, те излязоха от тоалетната. Кати Фаркас се усмихна съучастнически, когато се разминаха на вратата.
— Ах, вие, наемете си стая — каза тя.
С и Д се свалят
— Тази група е страхотна — викна Серена на Ванеса, за да надвика барабаните. Тя въртеше дупе наляво-надясно в стола си, а очите й блестяха. Това затрудняваше дишането на Дан, а и почти не беше докоснал питието си.
Ванеса се усмихна, удовлетворена от факта, че музиката се харесва на Серена. Лично тя мразеше това звучене, но никога не би го казала на сестра си. Групата „ШугърДеди“ караше хората да танцуват, да се потят от въртене на телата си, което определено не беше за Ванеса. Тя по-скоро би се въргаляла в тъмното слушайки грегорианска музика или нещо подобно. Йахууу!
— Хайде да танцуваме — каза Серена, но Ванеса полата глава и каза:
— Не, благодаря, ти върви.
— Дан? Хайде! — каза Серена и задърпа Дан за ръкава.
Дан никога, ама никога не танцуваше. Изобщо не му се удаваше и се чувстваше смешен. Той се поколеба, погледна към Ванеса, а тя го предизвика, повдигайки черните си вежди. Ако сега станеш да танцуваш, ще се изкачиш на върха в листата ми на неудачници, казваше погледът й.
Но Дан се изправи и отвърна:
— Защо не?
Серена грабна ръката му и го поведе през претъпкания с танцуващи хора дансинг. А после започна да танцува с високо вдигната над главата й ръце, ритаща с крака и кършеща рамене. Определено знаеше как да го прави.
Дан си клатеше главата напред-назад и мърдаше с колене от време на време, като не сваляше поглед от нея.