Щяха да се върнат към старото си възхитително аз, както винаги. Серена нямаше търпение.
— Взех ти едно питие — каза Чък, докато си проправяше път през множеството родители и й подаде чашата с уиски. Тя бавно отпи.
— Е, липсвах ли ти?
— Дали си ми липсвала? Истинският въпрос е дали аз ти липсвах? — каза Чък. — О, хайде, мила, изплюй камъчето. Какво правиш тук? Какво се случи? Имаш ли си гадже?
— О, стига, Чък — каза тя и стисна ръката му. — Знаеш, че се върнах само защото страхотно те желая. Винаги съм те искала.
Чък отстъпи назад, прочисти гърлото си, а лицето му почервеня. Хванаха го неподготвен, рядък случай.
— Е, целият следващ месец ми е резервиран, но мога да те сложа в списъка на чакащите — наперено каза Чък, като се опита да се съвземе. Но Серена вече не го слушаше. Тъмносините й очи шареха из стаята и търсеха онези, които искаше да види най-много — Блеър и Нейт.
Най-накрая ги откри. Нейт се беше облегнал на вратата на коридора, а Блеър стоеше точно зад него с наведена глава и си играеше с копчетата на черната си жилетка. Нейт се взираше в Серена и когато погледите им се срещнаха, той захапа долната си устна по начина, по който винаги го правеше, когато бе смутен. А после се усмихна.
Тази усмивка. Тези очи. Това лице.
— Ела тук — извика Серена и махна с ръка. Сърцето й заби лудо, когато Нейт започна да се приближава. Изглеждаше по-добре отколкото си спомняше, много по-добре.
Сърцето на Нейт биеше дори по-учестено от нейното.
— Хей, ти — каза Серена и пое въздух, когато той я прегърна. Ухаеше както всеки друг път. Като най-чистото и апетитно момче на планетата. Очите й се насълзиха и тя притисна лицето си към гърдите му. Ето сега вече си беше у дома.
Бузите на Нейт порозовяха. Успокой се, каза си той, но не можеше. Усети как му се прииска да я вдигне, да я завърти и нацелува по лицето. „Обичам те“, искаше да изкрещи, но не го направи — не можеше. Нейт беше единствен син на морски капитан и домакиня от френското общество. Баща му, освен морски капитан, беше и много красив мъж, но прегръдките малко му куцаха. Майка му беше абсолютна противоположност. Вечно се умилкваше на Нейт и бе склонна към емоционални изблици, по време на които се заключваше в банята с бутилка шампанско и се обаждаше на сестра си, на една яхта в Мароко. На Нейт му беше дошло до гуша и беше на ръба да каже нещо, за което по-късно щеше да съжалява. Но вместо това си мълчеше и оставяше други да водят парада, докато той се носеше по вълните.
Може и да изглеждаше като жребец, но всъщност беше много слаб.
— Е, какво става с теб? — попита я той, като се опитваше да оправи дишането си. — Липсваше ни.
Забележете, че нямаше кураж да й каже „Липсваше ми!“
— Какво става с мен? — повтори тя и се засмя. — Само ако знаеше, Нейт. Бях толкова лоша!
Нейт неволно стисна юмруци. Ооо, човече, толкова му беше липсвала.
Отново игнориран, Чък остави Серена и Нейт и се запъти към Блеър, която беше с приятелките си Кати и Изабел.