— Готова ли си? — попита Чък.
Тя не отговори. Започна бързо да прехвърля варианти през съзнанието си. Какво можеше да направи? Бръкна в чантичката си за мобилния телефон.
Чък се наведе, за да погледне под вратата. Какво правеше там тая малка хулиганка. Той запълзя на четири крака и каза:
— Добре, влизам.
Джени затвори очи и се притисна към стената, после натисна копчето за бързо набиране и се помоли брат й да вдигне.
Групата на Руби свиреше последната си песен, а Серена и Дан бяха абсолютно потни. Дан беше измислил няколко нови движения и тъкмо беше по средата на експериментално движение в кръста с изнасяне встрани, когато телефонът му звънна.
— По дяволите!
Той го извади от джоба си и го отвори.
— Дан, аз… — чу гласа на малката си сестричка.
— Хей, Джен, изчакай малко, че не те чувам — той потупа Серена по рамото и й посочи телефона си и се извини, после отиде до масата и затискайки едното си ухо каза:
— Джени?
— Дан? Имам нужда от помощ. Моля те, ела да ме прибереш! — каза тя, а гласът й звучеше далечен и уплашен.
— Сега? — каза той и вдигна поглед, за да види как Серена се приближава с притеснен поглед на перфектното си лице.
— Всичко наред ли е? — попита тя.
— Моля те, Дан — каза Джени и звучеше наистина притеснена.
— Какво има? Не можеш ли да си вземеш такси?
— Ами… не… аз… Моля те ела, става ли? — каза тя бързо и затвори.
— Кой беше това? — попита Серена.
— Малката ми сестра, тя е на онова парти и иска да отида да я прибера.
— Отиваш ли?
— Да, мисля, че така е най-добре. Звучеше ми малко странно.
— Ще дойда с теб.
— Добре. Това е супер — каза той с усмивка и си помисли, че вечерта става от хубава по-хубава.
— По-добре да отида и да кажа на Ванеса — каза Серена и се запъти към бара.
Той я последва. Съвсем беше забравил за Ванеса, но тя явно си изкарваше добре с бармана.
— Хей, Ванеса, сестрата на Дан се обади от партито, и отиваме да я вземем — каза Серена, докосвайки ръката на Ванеса.
Ванеса се обърна бавно, защото чакаше очите на Кларк да се залепят за Серена. Тя очакваше очните му ябълки да се завъртят като за джакпот на ротативка, но Кларк само я погледна като всяка друга клиентка.
— Какво да бъде? — попита той и сложи коктейлна салфетка пред нея на бара.
— Нищо, благодаря. Мисля да отида с него — каза тя на Ванеса.
— Хайде, Серена, трябва да тръгваме — обади се припряно Дан зад тях.
Ванеса се обърна да го погледне, как нетърпеливо чакаше Серена. Езикът му буквално висеше до пъпа.
— Да си изкарате страхотно — пожела им тя и се наведе да целуне Ванеса по бузата. — Кажи на Руби, че страшно са ми харесали — а после се измъкна и се присъедини към Дан.
— Ванеса, ще се видим — каза Дан, обръщайки се, за да тръгне.
Ванеса се обърна пак към Кларк, без да продума. Нямаше търпение да се целунат отново и да забрави за Серена и Дан, които си тръгваха заедно.
— Е, кои са те? — попита Кларк и се опря на бара с помощта на лактите си, после взе една маслинка от купичката и я постави пред устните на Ванеса.
Ванеса захапа маслинката и отговори:
— Просто някакви хора, които не познавам съвсем.
С намира надежда
Дан махна на едно такси и отвори вратата на Серена. Октомврийският въздух беше свеж и ухаеше на карамел. Изведнъж Дан се почувства зрял и елегантен — облечен в смокинг мъж с прекрасна дама. Той се мушна на седалката до нея и се загледа в ръцете си, когато таксито тръгна.
Колкото и невероятно да беше, те вече не трепереха. Беше докосвал с тези две ръце Серена, докато танцуваха. А сега седеше с нея в едно такси. Стори му се, че ако поиска, можеше да хване ръката й, да я погали по бузата или дори да я целуне. Той започна да изучава лицето й, кожата й блестеше на жълтеникавата светлина на уличните лампи, но някак не събра смелост да осъществи мислите си.
— Боже, колко обичам да танцувам — каза тя и отпусна главата си назад. Чувстваше се абсолютно спокойна. — Сериозно, мога да танцувам всяка вечер.
— Да, аз също — кимна Дан, но само с теб, му се искаше да добави.
Само момиче като Серена може да накара момче с два леви крака да каже, че обича да танцува.