През останалото време те не продумаха нито дума, а се наслаждаваха на отпадналостта в краката си и на свежия въздух върху запотените си чела, идващ от отворения прозорец. Фактът, че не си говореха, не беше странен, беше им хубаво.
Когато стигнаха до стъпалата на старата сграда на „Барнис“, Дан очакваше да види Джени там, но тя не беше.
— Предполагам, че ще трябва да вляза и да я взема — каза Дан и се обърна към Серена. — Можеш да продължиш към вкъщи или… да изчакаш?
— Ще дойда с теб, тъкмо ще видя какво съм пропуснала.
Дан плати таксито, после излязоха и тръгнаха към вратата.
— Надявам се да ни пуснат, понеже аз си изхвърлих поканата — прошепна му тя.
Дан извади смачканата покана, която Джени беше направила за него, от джоба си и я показа на горилата на вратата.
— Тя е с мен — каза той и сложи ръка на кръста й.
— Влизайте — каза мъжът и им показа пътя.
Тя е с мен? Дан не можеше да се начуди на смелостта си.
— По-добре да се поогледам за сестра си — каза той на Серена, когато влязоха вътре.
— Окей, ще се видим тук след десет минути.
Стаята беше пълна с познати лица. Някои толкова познати, че се чудеха дали тя сега пристига или е била там цяла вечер. Определено видът й издаваше, че се е позабавлявала. Косата й беше леко разрошена, презрамките й падаха от раменете, имаше бримка на чорапогащника и бузите й бяха зачервени, сякаш беше тичала. Изглеждаше дива, като момичето, за което всички я смятаха, че и малко повече.
Блеър я забеляза веднага на края на дансинга, облечена в тази смешна стара рокля, която бяха купили заедно от „Алис Ъндърграунд“.
Тя се отдръпна от Нейт и каза:
— Виж кой е дошъл.
Нейт се обърна, стискайки ръката на Блеър, сякаш за да й докаже своята отдаденост.
Блеър стисна ръката му и каза:
— Защо не отидеш при нея и не й кажеш, че вече не можете да бъдете приятели — стомахът й се разбунтува, след всичкото това повръщане се нуждаеше от нещо за хапване.
Нейт се взираше в Серена с мрачна решителност. Ако Блеър смяташе, че е толкова важно да й съобщи да се разкара от живота му, значи щеше да го направи. Нямаше търпение да се свърши с това и да си отдъхне. Даже след като приключеше със Серена, щеше да си намери малко самостоятелно пространство на горния етаж и да се напуши. Това беше правило номер едно: Щом нещата загрубеят, дръпни една.
— Добре — каза той и пусна ръката на Блеър. — Ето, отивам.
— Хей — каза Серена и се наведе да целуне Нейт по бузата. Той се изчерви. Не беше очаквал, че тя ще го докосне: — Изглеждаш чудесно сладък — добави тя с глуповат акцент.
— Благодаря — отговори той и се опита да сложи ръцете си в джобовете, но на смокинга му нямаше такива. Тъпа работа. — Какво става с теб?
— Ами, не ми се идваше и… ходих да танцувам в едно страхотно място в Бруклин.
Нейт повдигна учудено вежди. И все пак не трябваше да се учудва на каквото и да било, свързано със Серена.
— Е, искаш ли да танцуваме? — и преди той да успее да отговори, тя сложи ръце на врата му и започна да движи ханша си наляво-надясно.
Нейт хвърли поглед към Блеър, която ги наблюдаваше внимателно и се съвзе.
— Виж сега, Серена — каза той и се дръпна една крачка назад. — Не мога да… ти бъда приятел… поне не както преди.
Серена го погледна изпитателно в очите, опитвайки се да открие истината:
— Какво направих? Нещо лошо ли направих?
— Блеър ми е гадже — продължи той. — Трябва… трябва да съм й верен. И… не… не мога да съм, ако… — преглътна той.
Серена скръсти ръце и се почуди защо не може да мрази Нейт задето е толкова жесток и тъп. Само да не беше толкова чаровен и само ако тя не го обичаше.
— Е, предполагам, че тогава трябва да спрем да си говорим, Блеър може да се разсърди — тя отпусна ръцете си и рязко се обърна.
Докато прекосяваше стаята, очите й срещнаха тези на Блеър. Тя се спря и започна да рови в чантата си за двадесетдоларовата банкнота, която Блеър беше оставила в хотела, където се бяха видели. Много й се искаше да й я върне, сякаш така щеше да докаже, че не е сторила никому нищо лошо, нито тази вечер, нито изобщо. Вместо това напипа цигарите си. Взе една и я сложи между устните си. Музиката й се стори по-силна, а хората край нея танцуваха. Серена усещаше, че Блеър я наблюдава и ръцете й трепереха, докато търсеше запалка. Но както винаги, нямаше такава. Тя поклати нервно глава и погледна към Блеър. И тогава, вместо да се изядат с поглед, те се усмихнаха една на друга.