Това беше странна усмивка и нито една от тях не знаеше какво е скрито зад нея.
Дали Блеър се усмихваше, защото беше спечелила момчето и беше окаляла Серена? Както обикновено, всичко ставаше, както Блеър го искаше.
Дали Серена се усмихваше, защото беше притеснена и се чувстваше неудобно? Или може би, защото не беше паднала на нивото на Блеър да разнася гнусни лъжи наоколо и да си играе с чувствата на Нейт?
Или може би това беше тъжна усмивка, венчаеща края на тяхното приятелство?
А може би те се усмихваха, защото знаеха, че независимо от това в кое момче се влюбят, какви дрехи носят или какви резултати изкарат на изпита, или кой в колеж влязат — и двете ще са добре.
В крайна сметка светът, в който живееха, се грижеше за своите.
Серена извади цигарата от устата си и я хвърли на пода, после се запъти към Блеър. Когато двете застанаха лице в лице, Серена извади банкнотата и й я подаде:
— Ето, това е твое.
След това, без да каже и дума, тя продължи напред към дамската тоалетна, за да напръска лицето си с вода.
Блеър погледна към банкнотата в ръката си и спря да се усмихва.
Край вратата Ребека Анджели обличаше палтото си от норки и целуваше Кати и Изабел за довиждане. Блеър отиде там и сложи банкнотата в ръката на г-ца Анджели, казвайки с най-фалшивата си усмивка:
— Ето, това е за птиците и не забравяйте чантичката с подаръци.
Серена пусна кранчето и няколко пъти напръска лицето си със студена вода. Това я накара да се почувства толкова добре, че й се прииска да се съблече и да скочи в мивката. Наведе се над нея и изтри лицето си, а после погледът й бе привлечен към пода, където видя чифт черни обувки, края на син шал и дамска черна чанта.
Серена извърна поглед и се приближи:
— Чък, ти ли си? Кой е вътре с теб? — попита през процепа на вратата.
Някакво момиче изпъшка.
— Мамка му — чу Серена гласа на Чък. Той тъкмо беше качил Джени на тоалетната и беше смъкнал роклята й така, че да има пълен изглед към прелестите й. Серена се беше появила в най-лошия момент.
— Махай се — каза той, като поотвори още малко вратата.
Серена видя малката Джени Хъмфри зад него със смъкната до кръста рокля, прегърнала се с ръце и видимо уплашена.
В този момент някой отвори вратата към тоалетната и Дан извика:
— Джени, вътре ли си?
Чувайки това, Серена веднага се сети, че Джени беше сестра на Дан, и нищо чудно, че бе звучала странно по телефона, Чък за малко да се възползва от нея.
— Тук съм — изскимтя Джени.
— Махай се оттук — каза Серена и издърпа Чък от процепа на вратата.
Той я бутна, минавайки покрай нея и изкрещя:
— Е, извинявай кучко, другия път ще ти поискам разрешение.
— Изчакай малко, тъпако. Какво правеше със сестра ми?
Серена затвори вратата и така даде шанс на Джени да слезе от чинията и да се пооправи, преди да я е видял брат й. Можеше да чуе хлипането на Джени отвън.
— Разкарай се — каза Чък и бутна Дан встрани от пътя си.
— Не, ти се разкарай, момче с шалче — каза Дан и осъзна, че никога досега не се е бил и ръцете му отново започнаха да треперят.
Серена мразеше, когато момчетата се биеха. Това й се струваше безсмислено и ги караше да изглеждат като идиоти.
— Хей, Чък — извика тя, като го мушна в гърба, — защо не идеш да си го начукаш, и бездруго никой освен теб няма да го направи.
— Какво си мислиш бе, кучко, че можеш да си дойдеш и да се правиш на велика и всемогъща, след всичко, което си направила? Мислиш, че можеш да си играеш на принцеса и да ми казваш да си го начукам?
— И какво съм направила, Чък? Какво мислиш, че съм направила?
Чък облиза устните си и тихо се изсмя.
— Какво си направила? Изритали са те от пансиона, защото си откачена курва, която си отбелязвала над леглото в общежитието всяко момче, с което е преспала. Имаш венерически болести. Била си пристрастена към всякакви наркотици и като са те изритали от клиниката, си започнала да си правиш собствен. Била си член на някаква секта, която убива пилета. И имаш шибано дете във Франция — после си пое въздух и отново облиза устни.