— На бас на хиляда долара, че са я изритали — каза им той. — Не изглежда ли изчукана? По мое мнение е абсолютно изчукана. Може да си е имала някакъв бордей там „Веселата Мадам от академия «Хановер»«, добави той и се изсмя на тъпата си шега.
— Мисля, че изглежда някак разсеяна — каза Кати. — Може да е на хероин.
— Или на някакво лекарство — добави Изабел. — Нали знаете, като валиум или прозак. Може съвсем да е полудяла.
— Да, може би си е правила собствено екстази — съгласи се Кати. — Винаги са й вървели природните науки.
— Чух, че се е присъединила към някаква култова група — пробва се Чък. — Все едно са й промили мозъка и сега не може да спре да мисли за секс, и един вид, трябва да го прави непрекъснато.
Кога ще стане вечерята? Блеър се замисли и се опита да се дистанцира от безумните предположения на приятелите си.
Беше забравила колко красива е косата на Серена, колко перфектна е кожата й, колко дълги и слаби са краката й и начина, по който изглеждаха очите на Нейт, когато я гледаше — все едно, че никога не искаше да примигне. Той никога не поглеждаше Блеър по този начин.
— Хей, Блеър, Серена трябва да ти е казала, че се прибира — изтърси Чък. — Хайде, кажи ни, каква е работата?
Блеър го погледна с празен поглед, а малкото й, приличащо на лисича муцуна лице, почервеня. Истината беше, че не бе разговаряла със Серена от година.
В началото, когато Серена замина за пансиона, след втората година от гимназията, Блеър осезателно чувстваше липсата й. Обаче скоро й стана ясно колко по-лесно беше да я забележат, когато Серена не е наоколо. Изведнъж Блеър стана най-красивата, най-умната, най-щурата мацка. Тя стана идеал за всички. Тогава Серена престана да й липсва. Малко й беше гузно, че не поддържа връзка, но дори това избледня, когато получи безличните имейли от Серена, описващи развлеченията в пансиона.
»Пътувах на стоп до Върмонт, за да карам сноуборд и да танцувам с най-сексапилните момчета.“
„Щура нощ снощи. По дяволите, цепи ме главата.“
Последните новини от Серена бяха във вид на пощенска картичка, пристигнала през изминалото лято:
„Блеър, станах на седемнайсет в деня на Бастилията. Франция е върхът! Липсваш ми! С обич, Серена“ — това беше всичко.
Блеър беше завряла картичката в стара кутия от обувки „Фенди“, с всички неща, които й напомняха за приятелството й със Серена. Приятелство, което щеше да цени вечно, но което смяташе за приключило.
Но Серена се беше върнала. Сега капакът на кутията беше махнат и всичко щеше да бъде постарому. Сега те отново щяха да са заедно, а ролята на Блеър бе на по-малката, по-пълната, по-плахата и по-глуповата най-добра приятелка на русото супер момиче — Серена ван дер Удсен.
А може би не, не и ако зависеше от нея.
— Сигурно много се вълнуваш, че Серена си е у дома — изчурулика Изабел, но когато видя изражението на лицето на Блеър, промени тона. — Естествено, в „Констънс“ са я прибрали обратно. Типично! Мисълта да загубят някой от нас ги отчайва — сниши гласа си Изабел. — Чух, че миналата пролет Серена си имала вземане-даване с един градски от Ню Хемпшир. Правила аборт — добави тя.
— Обзалагам се, че не й е първият — каза Чък. — Само й хвърлете едно око.
Така и направиха. Четиримата се взряха в Серена, която щастливо бъбреше с Нейт. Чък виждаше момичето, с което искаше да спи, откакто си спомняше да има мераци да спи с момичета изобщо — май от първи клас? Кати виждаше момичето, което беше копирала, откакто сама си купуваше дрехите — май от трети клас? Изабел виждаше момичето, което се беше превърнало в ангел с крила от истински пера на коледния конкурс „Божествен покой“, докато тя беше прост овчар и трябваше да носи чувал от зебло. Отново в трети клас. И двете с Кати знаеха, че това е момичето, което ще им отнеме Блеър и ще ги остави сами, което само по себе си е твърде скучно, за да си го помисли човек. А Блеър виждаше Серена, най-добрата си приятелка, момичето, което винаги ще обича и мрази. Момичето, с което никога не можеше да се сравни, и което толкова упорито се бе опитвала да замени. Момичето, за което й се искаше всички да забравят.
Десетина секунди Блеър обмисляше варианта да си признае истината. Не знаеше, че Серена се връща. Но как би изглеждало това? От нея се очакваше да е в течение, а колко в течение щеше да изглежда, ако кажеше, че не знае нищо за връщането на Серена, когато приятелите й явно знаеха толкова много? Но пък и не можеше да стои там безмълвна. Щеше да е твърде очевадно. Тя винаги имаше какво да каже. Плюс това, кой иска да чуе истината, ако тя е толкова скучна? Блеър обичаше драмата. Това беше шансът й.