Нейт се беше притеснил за камерите, които никога не се изключваха в къщата на родителите му, така че заведе Серена в спалнята на техните.
Останалото е история.
И на двамата им беше за първи път. Беше някак странно, болезнено, вълнуващо, страстно, но и сладко, дотолкова, че те забравиха да се смутят. Точно така всеки си представя първия си път, и те нямаха задръжки. След това включиха телевизора на Хистори ченъл, където течеше документален филм за Червено море.
Лежаха прегърнати в кревата и гледаха облаците през прозореца на тавана, докато говорителят по телевизията разказваше как Мойсей разделил Червено море.
Серена сметна, че това е безумно смешно.
— Ти раздели моето Червено море! — викна тя, докато се бореха с възглавниците.
Нейт се засмя и я уви в чаршафите като мумия.
— А сега ще те оставя тук като жертва за светите земи! — каза той с дълбок, наподобяващ филм на ужасите, глас.
И я остави, но за малко. Стана и поръча китайска храна и лошо бяло вино. После лежаха и се гощаваха в кревата, а после той отново раздели нейното Червено море, преди първата звезда да изгрее на небосклона.
Седмица по-късно Серена замина за пансиона, а Блеър и Нейт останаха в Ню Йорк. Оттогава всяка ваканция Серена прекарваше далече от тях — Австрийските Алпи на Коледа, Доминиканската република на Великден, лятно пътешествие в Европа. Това беше първият й път у дома откакто Нейт беше разделил нейното Червено море.
— Блеър не знае, нали? — попита тя тихо.
Коя Блеър? Нейт се замисли в миг на амнезия, след това поклати глава.
— Не — каза той. — Ако не си й казала, не знае.
Обаче Чък Бас знаеше, което беше по-лошо. Нейт се беше изпуснал на едно парти преди две вечери, в изблик на опиянение. Пиеха шотове и Чък го попита:
— Е, Нейт, кое беше най-доброто ти чукане на света? Естествено, ако си го направил вече?
— Ами, направих го със Серена ван дер Удсен — похвали се той идиотски.
Е, Чък нямаше да мълчи дълго. Това беше твърде сочна и конвертируема новина. На Чък не се налагаше да чете книгата „Как да спечелим приятели и влиятелни хора“ — мамка му, той я бе написал. И все пак, не му вървеше много с приятелите.
Серена явно не забелязваше дискомфортното мълчание на Нейт. Тя въздъхна, наклони глава и я положи на рамото му. Вече не ухаеше като преди — на „Кристал“, парфюм на Шанел. Ухаеше на мед, сандалово дърво и лилии — собственият й аромат. Беше й лика-прилика, абсолютно завладяващ, но ако някой друг дръзнеше да го носи, щеше да смърди на кучешко ако.
— Мамка му, толкова ми липсваше. Щеше ми се да бе видял какви ги бях надробила. Бях толкова лоша.
— Какво имаш предвид? Какво толкова лошо направи? — запита Нейт със смесени чувства на страх и нетърпение. За част от секундата си я представи домакиня на множество оргии в студентската си стая в академия „Хановер“ и компаньонка на по-възрастни мъже по разни хотели в Париж. Щеше му се да я беше посетил в Европа това лято. Винаги му се беше искало да го направи в хотел.
— А и бях такава ужасна приятелка — продължи Серена. — Почти не съм говорила с Блеър откакто тръгнах, а се случиха толкова много неща. Сигурно е бясна, още не ме е поздравила.
— Не е бясна — каза Нейт. — Може би се срамува.
Серена му хвърли странен поглед.
— Да бе, да — каза тя подигравателно. — Блеър да се срамува. И откога това?
— Е, не ти е ядосана — настоя Нейт.
Серена сви рамене.
— Е, както и да е, толкова се радвам, че сме отново заедно. Сега ще правим всичко като едно време. С Блеър ще бягаме от часове и ще се срещаме с теб на покрива на музея. После ще тичаме до старото кино до хотел „Плаза“ и ще гледаме някой странен филм, докато стане време за коктейли. Ти и Блеър ще сте заедно завинаги и аз ще съм кума на сватбата ви. И ще сме щастливи завинаги, като по филмите.
Нейт се намръщи.
— Не прави такива гримаси, Нейт — каза Серена и се засмя. — Не звучи толкова зле, нали?
Той сви рамене.
— Не, май е ОК — макар да му личеше, че не мисли така.
— Кое е ОК? — запита един груб глас.
Нейт и Серена откъснаха изненадани погледи един от друг. Беше Чък, а с него Изабел, Кати и последна, но не на последно място Блеър, която наистина изглеждаше срамежлива.
Чък тупна Нейт по гърба.
— Съжалявам, приятелю, но не може да окупираш ван дер Удсен цяла вечер.