Кобилата на Роуз затанцува неспокойно, сякаш усещаше гнева на господарката си.
— Лорд Дефорт, всяка нова учтивост от ваша страна кара кръвта да се замръзва в жилите ми. Сигурна съм, че съм способна да се грижа за себе си. Затова не ми натрапвайте присъствието си.
— Може би аз се грижа не толкова за вас, госпожице Удбайн, колкото за нещастните пътници, които ще посмеят да се изпречат на пътя ви. — Той заби колене в хълбоците на Беоулф и големият жребец препусна напред, следван от кобилата на Роуз. Кралят и лейди Ан ги последваха на известно разстояние.
Щом излязоха от гората, Роуз пусна юздите и кобилата й полетя в галоп. Пиърс нямаше намерение да се предаде толкова лесно. Пък и Беоулф заслужаваше шанса да си отмъсти — и за себе си, и за господаря си. Много скоро сред зелените хълмове започна истинско състезание.
Кралят погледна изненадано след двамата и се обърна към лейди Ан:
— Какво го е прихванало?
Младата жена вдигна рамене и прехапа устни. Пиърс не беше на себе си. Отдавна трябваше да се изправим пред олтара, помисли с внезапна болка тя. Нали се обичаме…
В същото време обаче и двамата ценяха свободата си. Тази любовна връзка не беше първата в живота на Ан, нито в неговия. И двамата имаха богатство, влияние и жизнен опит. Не се нуждаеха от женитбата нито по финансови, нито по обществени причини, затова не бързаха. Аз трябваше да ускоря нещата, каза си сърдито лейди Ан и изведнъж потръпна от студ. Много скоро щеше да дойде нощта и тя щеше отново да лежи в обятията на любимия си…
— Мисля, че е крайно време вие двамата да се ожените — отбеляза Чарлз, сякаш беше прочел мислите й. Ан и Пиърс бяха между най-верните му привърженици и тази женитба щеше да му бъде от полза. Решението му да бъде толерантен владетел беше твърдо, макар че тайно в себе си беше съгласен с баща си, който вярваше в божествените права на монарха. Ала борбата срещу парламентаристите завърши със смъртта на Чарлз I и болезнените спомени щяха вечно да преследват сина му. Каквото и да мислеше, Чарлз II беше твърдо решен да управлява в съгласие с Парламента и да бъде търпелив. Все пак трябваше да знае, че един ден ще може да разчита на помощта на богати и властни приятели. Богатството на лейди Ан щеше да направи Пиърс още по-силен. Като неин съпруг той щеше да отстоява правата на своя крал с много повече власт.
— Прав сте, Ваше величество, би трябвало да се оженим — отговори тихо жената. Всъщност, каза си тя, не е редно да изпитвам ревност, след като Пиърс беше необичайно груб с малката Роуз Удбайн. Въпреки това не беше в състояние да пропъди неприятното усещане. Между двамата цареше странно напрежение, което правеше слънчевите лъчи още по-горещи и караше въздуха да вибрира.
Дали и Чарлз го беше забелязал? Не, той беше зает единствено с Пиърс.
— Лорд Дефорт е добър придворен и парламентарист и аз разчитам на дружбата ни. — Кралят се засмя и поклати глава. — Учудващо, нали? Пред нас препуска мъжът, чийто чар убеждаваше коронованите глави на Европа да ни дадат убежище! Мъжът, който пазеше гърба ми от коварни убийци, един от най-добрите воини, който познавам! А сега изглежда твърдо решен да изпревари с коня си едно младо американско момиче!
— И ще успее — усмихна се уверено Ан.
— Давам една жълтица за победата на госпожица Роуз! — Очите му засвяткаха. Обзалагането беше голямата му страст.
— О, мисля, че ще загубите.
— Тя е отлична ездачка.
— Но той е мъж, който не понася предизвикателствата.
— Все пак аз залагам на момичето.
— Е, добре, Ваше величество — съгласи се през смях Ан. — Аз пък залагам на Пиърс. — Тя пришпори коня си и препусна напред, за да проследи надбягването.
Когато влязоха в двора на замъка, конярите се втурнаха да поемат юздите от ръцете им. Пиърс пристигна пръв и вече беше слязъл от коня. Роуз Удбайн тъкмо скачаше от кобилата си. Кралят извади една златна монета и я пъхна в ръката на лейди Ан.
— Той наистина е необикновен мъж, милейди. Тук сме на едно мнение.
Жената се усмихна и кимна.
— Девойката също е необикновена, Ваше величество. — Тя го изгледа замислено. Делата му не я засягаха, но цял Лондон говореше за извънбрачните му любовни приключения. Той беше очарователен мъж и преследваше упорито целта, след като беше направил своя избор. Следейки някоя жена с тъмните си чувствени очи, той й вдъхваше чувството, че е нещо съвсем особено. Може би младата американка го привличаше. Изведнъж Ан си пожела да е точно така. Тогава интересът на Пиърс щеше да угасне.
Чарлз сведе тъмните си мигли, после отговори спокойно на погледа й.