Макар че бяха дискретни, целият двор знаеше за връзката им. Родителите на Пиърс бяха починали, братчето и сестричката му също и той не дължеше обяснения никому, най-много на краля, който обаче не ги искаше. Лейди Ан се усмихна и се изправи пред вратата на любимия си. Преди да влезе, огледа предпазливо пустите коридори. Трябва да уточним датата на сватбата, реши тя. Още следващата седмица.
Тя се промъкна безшумно през открехнатата врата и я затвори грижливо. Пиърс седеше във ваната с гръб към нея. Коленете му стърчаха от водата, тъмната глава беше облегната на ръба.
— Ти ли си, Питър? Можеш да ми донесеш още едно ведро гореща вода. Казах ли ти вече колко нахално се държа онази малка вещица? Хвърли в лицето ми тиня. Това дяволско американче! Побързай и ми изтрий гърба!
Ан се промъкна развеселено зад ваната. Дяволско американче? Тя намираше, че Роуз е много мила, и й се възхищаваше въпреки ревността си. Госпожица Удбайн беше американка и беше съвсем естествено да е по-независима от английските жени. Малката притежаваше завиден кураж.
— Питър! Няма ли най-после да ми донесеш гореща вода? Защо мълчиш? Да не си си глътнал езика?
Жената сложи ръце на раменете му, коленичи зад него и зашепна нежно:
— Помислих си, че предпочиташ аз да ти изтрия гърба, но Питър може да влезе всеки момент и…
Пиърс притисна ръката й към тялото си.
— Бързо, зарези вратата!
Тя се подчини и когато се върна при него, разбра, че е решил да се откаже от триенето на гърба.
Пиърс стоеше гордо изправен във ваната и Ан отстъпи крачка назад, за да се наслади на мъжественото му тяло. Белезите от рани не накърняваха могъщата му красота. Беше невероятно добре сложен, около десет сантиметра по-висок от краля, с широки рамене и тесни хълбоци. След като години наред беше водил битки като спътник на Чарлз II, мускулите му бяха съвършено оформени и издаваха великанска сила. На лицето му грееше очаквателна усмивка. Нарастващото му желание беше видимо. Той кимна на лейди Ан и разтвори ръце.
Пулсът й се ускори.
— Нали искаше да ти изтрия гърба… — Тя изписка уплашено, защото Пиърс изскочи от ваната, сграбчи я в прегръдката си и я вдигна високо във въздуха. — Ужасен си! — прошепна безсилно тя.
— Не, аз съм чудесен. Дай ми шанс да ти го докажа.
— Ти си…
— Развратник? Може би, освен това съм много ревнив. Ти държеше на всяка цена да се разходиш с краля, нали?
— О, той беше очарователен — отговори с невинно изражение Ан.
— Повярвай, аз ще бъда много по-очарователен.
— Ще ти бъде трудно да го докажеш, след като се държа невероятно грубо с госпожица Удбайн.
Изведнъж очите му помрачняха и Ан го погледна стъписано.
— Тя е зверче! — Гласът му прозвуча дрезгаво. — Но ти, любов моя… Чарът ми ще извика радостни сълзи в очите ти.
— Е, добре, докажи го! — помоли предизвикателно тя.
Мъжът се изсмя изкусително и преди да осъзнае какво става, Ан вече стоеше гола пред него, наслаждаваше се на замайващите милувки на ръцете му, на огнената игра на езика и устните, които се плъзгаха между гърдите й.
Тя простена и отметна глава назад. Пиърс я вдигна на ръце и я отнесе на леглото, за да продължи с интимните нежности. Щом се съединиха, Ан се понесе вихрено към върха на насладата. Тъй като беше господарка на съдбата си, тя познаваше много мъже, интересни личности, добри любовници. Нито един от тях не можеше да се сравнява с Пиърс. Никой не беше съумял да я доведе до върха на чувствената наслада. Ето и сега се зарея в облаците на рая, понесена от замайващ екстаз…
По-късно тя лежеше мълчаливо до него и си представяше колко ужасно би било да загуби всичко това. Мисълта за Роуз Удбайн отново събуди ревността й. Може би Джеймисън щеше да се влюби в своята подопечна и да се ожени за нея. Не. Ан не беше в състояние да пожелае това дори на вероятната си съперница.
Тя се сгуши на гърдите на любимия си и вдъхна дълбоко мъжествения му аромат.
— Тази вечер трябва да се извиниш на госпожица Удбайн.
— Какво?
— Ти си един от най-видните аристократи и си добър приятел на краля, затова си длъжен да даваш пример. Никога не си се държал така отвратително като днес. Моля те, извини й се. — Тя чу как мъжът до нея пое дълбоко въздух. Очевидно нямаше желание да изпълни молбата й. Беше готов да стори всичко за нея, но не и онова, което влизаше в противоречие с вътрешните му убеждения. Явно момичето го беше вбесило. Всъщност, това е предимство за мен, каза си тя. Така няма да имам причина за ревност. Но ще ми струва много по-големи усилия да го спечеля за плановете си. — Пиърс…