Роуз се засмя и поклати глава.
— Понякога ме изнервяш също като татко. Е, добре, предавам се. Само не си въобразявай, че владееш изкуството да убеждаваш. — Камериерката я издърпа от леглото и двете се прегърнаха. — О, как ми се иска да си отида в къщи! Защо позволих на татко да ме изпрати в тази ужасна страна?
— Някой ден всичко ще се обърне към добро. А сега дайте да видя… — Мери Кейт отвори гардероба. — Трябва да ви избера подходящ тоалет.
Роуз се протегна и попита небрежно:
— Няма ли да ме придружиш? Макар да е излишно, защото аз съм напълно в състояние да се грижа за себе си. А след като кралицата идва с краля, нямам нужда от компаньонка.
— Разбира се, че искам да дойда! — Мери Кейт й намигна съзаклятнически. — Няма да пропусна нито миг от този интересен излет. Разбира се, ще се наложи да яздя с кралската прислуга и някои интересни неща ще ми убягнат. Любопитна съм да видя гостилницата. Но първо ще отида да кажа на всички, че ще участвате в излета. — Тя приготви бельо, костюм за езда и ботушки и се запъти към вратата. — Облечете се по-бързо, мила! Нямаме много време.
Роуз погледна намръщено към вратата, която се затвори зад камериерката й. Изведнъж усети, че по гърба й се плъзгат ледени пръсти. Какво беше това странно чувство? Тя се потърси от погнуса. Мери Кейт беше права. Днес щеше да бъде хубав ден.
Застана пред тоалетната масичка, където грижливата камериерка беше оставила кана с топла вода и сапун. Изми лицето си и се опита да се подготви за предизвикателствата, които я очакваха. Само Дефорт да се опита да я ядоса, щеше да му даде да разбере!
Зарадвана, че Роуз щеше да вземе участие в излета, Мери Кейт забърза по коридора. Когато чу стъпки зад гърба си, хвърли бърз поглед през рамо и видя лорд Джеймисън Брайънт. Мъжът я настигна и тръгна от лявата й страна, а от дясната се появи приятелят му Джером.
— Желая ви добър ден, милорди — поздрави несигурно жената. Защо се държаха така странно?
— Денят е наистина хубав, добра жено — отговори лорд Брайънт. — Да не би господарката ти да е решила да ни ощастливи с присъствието си на лова?
— Мисля, че да — отговори предпазливо Мери Кейт. Защо я гледаха така втренчено?
— Тогава вероятно и ти ще дойдеш, за да я обслужваш, нали? — попита Джером.
— Разбира се! — Какво ли бяха замислили двамата негодници? Направиха завой и се озоваха в една от многобройните прозоречни ниши.
— Но, милорди… — прошепна нервно жената, когато двамата я блъснаха в нишата. В очите й проблесна ужас.
— За съжаление не можем да ти позволим да прислужваш на господарката си тази вечер — обясни с тъжен глас Джеймисън.
— Не, наистина не можем — потвърди Джером. Мери Кейт се постара да запази самообладание.
— Трябва да ви помоля, милорди… — Двамата мъже метнаха нещо на главата й и възмутеният вик заглъхна в гърлото й.
Междувременно Роуз се бе облякла и тъкмо събираше нещата, които й бяха необходими за нощувката в гостилницата. По едно време се сети, че Мери Кейт се е забавила твърде много. Излезе в коридора и се огледа на всички страни, на камериерката я нямаше. Въздъхна и се върна в стаята си.
Къде ли беше изчезнала Мери Кейт? Ако не се появеше скоро, благородниците щяха да тръгнат и Роуз нямаше да може да се сбогува с нея. Е, щяха да се видят вечерта в нормандската гостилница.
След малко се почука и тя отвори вратата с очакваща усмивка. Пред нея стоеше Джеймисън с елегантен кадифен костюм и блестящо бяла копринена риза с дантелена яка.
— Поздравявам ви, скъпа братовчедке! Нали приехте поканата на краля за ловния излет?
— Да — отговори кратко Роуз.
— Тогава ще ми позволите да ви придружа. Свитата вече се събира в двора, всички са готови за тръгване. Събрахте ли багажа си? Ако позволите, слугата ми Бекман ще отнесе чантата долу.
— Още не съм съвсем готова…
— О, аз мога да чакам, Роуз.
— Всъщност смятах да остана тук, докато се върне Мери Кейт.
— В последно време непрекъснато я губите от очите си — отбеляза иронично мъжът. — Намерихте ли я снощи? Баща ви трябваше да изпрати с вас по-надеждна служителка.
Младата жена се усмихна хладно.
— Мери Кейт е най-добрата камериерка на света.
— Тогава защо не е на мястото си? Помислете си, вие сте поканена да вземете участие в кралския лов! Какво би казал баща ви, ако узнаеше, че не сте приели поканата на Негово величество само заради една небрежна слугиня?
— Надявам се, че тя няма да ме остави да чакам дълго, лорд Брайънт. Вървете без мен, а аз ще се присъединя веднага щом се върне Мери Кейт.