Сребърната мъгла се разсея и тя потъна в непрогледен мрак. Продължаваше да се рее в облаците, но огънят беше някъде долу на земята — безкрайно далече от нея.
Сега вече позна Дефорт — в съня си. От гърлото й се изтръгна измъчен стон. Никога досега не беше сънувала такива срамни неща, никога преди да го срещне. Той предизвикваше странни усещания в тялото й. Горещината, болката, неосъзнатото желание за близост, толкова възбуждащо и примамливо.
О, не, Господи, не! Не и с Дефорт. Той беше до нея, само той. Твърд като стомана, изгарящо горещ. Тя лежеше на гърдите му съвсем гола.
Спомни си, че и миналата нощ го беше сънувала. Защо не се опитваше да си представи някой друг? Дали сънуваше само него, защото копнееше за близостта му? Защото желаеше да лежи до него?
Не, о, не!
Да.
Ръцете му милваха тялото й с безкрайна нежност. Целувките и шепотът му дишаха огън в устните й. В тялото й лумна непознато желание, изпълни я с чист екстаз и болезнен копнеж. Тя простена и се изви като змия върху него. Пръстите му се заровиха в косата й и тя се притисна към него, за да поиска още и още.
Устата й се отвори под неговата, жадният му език разпали още по-силно пламъците на страстта. Копнежът й нарастваше с всяка секунда, слабините й пулсираха болезнено.
Устните му се плъзнаха към шията й, топли, влажни, изкусителни, вкусиха нежната кожа и продължиха пътя си към гърдите. Когато палецът му се плъзна по твърдото зърно, Роуз извика задавено. Езикът му продължи милувката и тя помисли, че умира.
— О, не… — Тя ли беше казала тези думи? Не, сигурно сънуваше. Сигурно само си въобразяваше, че тялото й е било пронизано от огнена искра, докато устата му смучеше жадно нежната й гръд. Тя се надигна насреща му и отново усети дивото желание между бедрата си.
Тъмната му коса я милваше възбуждащо, устните му вече търсеха другата гърда. Господи, това трябваше да престане! Сънят беше реалност. Тези омайващи нежности, този горещ език… Почтените жени не сънуваха такива неща! Тя се опитваше да избяга от съня си, но не успяваше. Опитваше се да разсъждава разумно, да повика на помощ ума си. Това не беше редно, просто не беше редно!
Сега ръцете му се плъзгаха по краката й, по хълбоците, следвани от огнените му устни, от упоителните целувки. Пръстите й се заровиха в косата му, после се плъзнаха към твърдите мускули на раменете. Дъхът й идваше на тласъци и тя трепереше с цялото си тяло. Езикът му намери вдлъбнатинката на пъпа, после продължи пътя си към бедрата. Господи, сега вече трябваше да се събуди…
Тя се опита да отвори очи, но ресниците й бяха като от олово. Опита се да се пребори с властния порив на страстта, но нямаше сили за борба. В този миг усети ръката му между бедрата си и прималя от интимната милувка. Устата му галеше коленете й. Езикът му се задвижи нагоре и когато намери центъра на женствеността й, Роуз впи нокти в гърба му. Невъзможно! Тази милувка превърна кръвта й в огнена лава. Никога не беше помисляла, че ще изпита такава луда страст. По тялото й се разливаше горещина, подобна на разтопен мед, непоносимо сладък. Тя се бореше с чувствата си, вдигаше хълбоците си, извиваше се като змия, но неумолимият мъжки език проникваше все по-дълбоко в най-интимната й същност. Бурята, която избухна във вътрешността й, я понесе със себе си във висините на насладата. Докато трепереше под напора на вълните, толкова плашещи и омайващи, от гърлото й се изтръгваха тихи стонове. А след това остана да лежи като замаяна, стресната и завладяна докрай от парещия блясък, който изпълни цялото й същество. После, пак се понесе в сребърната мъгла.
Изведнъж усети как някой проникна между бедрата й с могъщ тласък. Въпреки сребърния облак болката беше пронизваща. Властна целувка затвори устата й, но болката надви и тя изпищя задавено. Мъжкото тяло върху нейното беше толкова тежко, толкова страшно.
Чуждата сила проникна в утробата й като огромен горещ меч. Тя впи нокти в мускулестите рамене, заблъска коравите гърди, но всяко движение довеждаше само до по-тясно сливане. Сълзи пареха в очите й и в съня си тя вкуси солта така ясно, както и целувките на любовника си. Не, сънищата не бяха толкова болезнени, а и не можеха да предизвикат чувствения екстаз, който бе преживяла преди малко.
— Любов моя — шепнеше мъжът. — Не мърдай, любов моя… — Неговият глас. Толкова нежен. Роуз изхълца задавено. Не, нямаше как да му избяга. Досега се беше наслаждавала на красивия сън и сега трябваше да се покори на съдбата си.
— Не! — прошепна безсилно тя. Пръстите й отново се заровиха в гъстата му коса, после помилваха коравите бузи. Обгърнат от сребърен мрак, той беше завладяващ със силата на голотата си. Ръцете й се плъзнаха по бронзовите рамене.