Желая ти щастие.
Писмото се изплъзна от безчувствените пръсти на Пиърс и падна на пода. Дали Ан беше написала това писмо по принуда? Вероятно не. Тя беше от хората, които се отвращаваха от убийствата и коварните заговори и беше готова да направи всичко, за да ги предотврати. Той коленичи, вдигна пергамента, прочете краткото писъмце още веднъж, вгледа се в буквите. Почеркът й беше сигурен и спокоен. Очевидно не беше изтърпяла мъчения.
— Знаете ли какво пише в писмото? — попита тихо той.
— Тъй като познавам Ан, мога да си го представя. Тя ви моли да я забравите и да започнете нов живот. Точно така трябва да постъпите.
— Велики Боже! И онези негодници да останат ненаказани?
— В нашето общество е нормално браковете да се уреждат по този начин — отговори безизразно Чарлз. — Ако позволите, ще ви напомня, че аз също дължа брачното си щастие на такава уговорка. — След кратко колебание той добави: — Лейди Ан е зряла жена и има известен опит.
— Какво означава това?
Чарлз въздъхна.
— Тя е имала и други любовници, Пиърс.
— Това не дава никому право да я отвлече!
— Така е, но тя ще съумее да се справи с Джеймисън. Каквото и да се е случило през последната нощ, очевидно е, че тя се е примирила със съдбата си. Ако се опитате да поправите сторената несправедливост, ще предизвикате истинска трагедия. Вие също трябва да се ожените, за да запазим мира и приличието в царството, както стори лейди Ан.
Пиърс пое дълбоко дъх.
— Господи, аз съм приятел на краля! Как ли се отнасяте към враговете си?
— Спечелил съм си име на благ и умен монарх, затова ще отмина с мълчание забележката ви. Защо тъкмо вие, моят верен и смел войник, се оказахте толкова сляп? Часове наред търсихте Ан. Това беше почтен, благороден жест. Знам, че я обичахте. Отвращавам се от онова, което ви сториха онези подли типове, но станалото станало. Трябва да разберете, че се намирам в много сложно положение. При тази афера пострада и друга личност.
Пиърс трепна като от удар.
— Роуз Удбайн?
— Точно така. Значи все още помните момичето? — попита иронично Чарлз.
— Твърде е възможно да е участвала в интригата.
— Глупости!
— Баща й е известен с търговските си умения, с дързостта и алчността си. Още от самото начало беше решен да ми продаде дъщеря си.
Кралят вдигна неодобрително вежди.
— Все пак той е по-богат от цар Мидас. А Роуз не може да бъде наречена грозна стара вещица. Тя е най-красивото момиче в двора ми.
— Тогава не би трябвало да се доближавам много до нея, Ваше величество…
— Вече го направихте. Преди да се срещне с вас, тя беше добродетелна и невинна. — Кралят погледна приятеля си право в очите. — Като ваш крал имам право да ви помоля да се ожените за момичето. Ако хората узнаят, че сте обезчестили госпожица Удбайн и сте я изоставили, ще избухне скандал, а аз не мога да си го позволя.
Пиърс се отпусна тежко на мястото си и погледна гневно господаря си.
— Не искам да се женя.
Чарлз затвори за миг очи и лицето му помрачня. Изпитваше искрена болка, че трябваше да постъпи така с най-добрия си приятел и лоялен васал. В същото време съзнаваше, че няма друг изход. Той беше кралят, който се беше върнал в английската си родина след дългогодишно изгнаничество. Сега трябваше да задържи завоювания с толкова усилия трон, да се наложи в този нов свят, където се издигаше търговската класа и значението на хора като Ашкрофт Удбайн видимо нарастваше. За монарха беше само от полза да има приятели търговци. Много му се искаше да открие Джеймисън и Джером и да ги прати в Тауър, но знаеше, че много от благородниците му ще ги защитят. Тогава щеше да се пролее кръв, а той беше уморен от битките. Пръстите му затропаха нервно по масата.
— Познавам ви от дете, Пиърс. Вие сте великодушен и любезен човек. Държите се добре дори с последния уличен просяк. Защо забравяте добротата и приличието? Вие постъпихте несправедливо с бедната Роуз Удбайн.
— Бихте могли да погледнете на случилото се и от другата страна.
— Какво искате да кажете?
Пиърс се приведе към него.
— Само няколко часа преди тази злощастна нощ тя ми заяви, че винаги получава онова, което желае. Каза ми буквално, че ако някога ме пожелае, ще ме има.
— Значи мислите, че е била съучастница на онези двамата?
— Това не бива да се изключва.
Кралят поклати глава.
— Съмнявам се. Роуз не е дошла при мен, за да постави изискванията си.
— О, да, тя е самата невинност! — изръмжа Пиърс. — Вероятно знае, че може да си спести усилията, защото кралят е решен да ме ожени.
— Аз не съм Хенри VIII и не ви заплашвам. Моля ви да постъпите като мой приятел и верен поданик, като човека, който се бореше за трона ми почти толкова упорито, колкото и аз самият. Моля ви да се ожените за момичето.