— Багажът ми… — прошепна задъхано тя.
— Слугата ми ще се погрижи.
Щом излязоха в тъмната нощ, той заповяда на притичалия ратай да доведе коня му. Преди да осъзнае какво става с нея, Роуз се озова на гърба на грамадния Беоулф. Дефорт се метна зад нея и тя потръпна от близостта му. Сега щеше да я отведе в замъка си, далече от Лондон, далече от пристанището и кораба, с който се готвеше да избяга в родината си.
— Моля те! — прошепна отчаяно тя, докато препускаха в мрака.
— Какво искаш?
— Не ме отвеждай оттук!
Мъжът мълчеше. Ръцете му я обгърнаха още по-силно. Конят галопираше уверено по тесния път, вятърът биеше в лицата им.
След известно време Пиърс дръпна юздите и слезе от седлото. Наблизо се чу ромонът на поточе. Той поведе коня през гъстия храсталак към брега, за да го напои. През това време Роуз скочи на земята и се огледа страхливо в непознатата гора. Беше готова да избяга където и да било, само да е далеч от съпруга си. Ала преди да е успяла да се помръдне, мъжът сграбчи ръката й.
— Какво си намислила?
— Ти не ме искаш! — извика отчаяно тя. — Пусни ме да си отида, умолявам те! Ще намеря пътя за Лондон и ще се кача на някой кораб…
— Ти си луда! Никога не бих те пуснал сама в гората посред нощ!
— Но ти…
— Нима не разбираш? — Той поклати невярващо глава. — Ние сме женени, ти си моя съпруга. Затова ще правиш каквото ти казвам, ще отидеш там, където съм и аз.
— Искам да се върна в къщи! Все някак ще ти избягам!
— Но не и тази нощ. — Той я вдигна и я сложи отново на седлото. После се метна зад нея и отново препуснаха в нощта. Роуз не видя почти нищо от стария замък на дедите му, мярна й се само кулата, която стърчеше високо в звездното небе. Минаха по подвижния мост и когато влязоха в двора, от всички страни се втурнаха слуги, за да посрещнат господаря си.
Пиърс й помогна да слезе от седлото и я отведе в голямата зала. Там ги чакаше възрастен мъж с доста изтощен вид.
— Милейди! — поздрави той и се сниши в дълбок поклон. — Най-сърдечно ви поздравявам с добре дошла в новия ви дом. Уверявам ви, че всяко ваше желание ще бъде изпълнено.
— Благодаря, Гарт — отговори нетърпеливо Пиърс. — Денят беше дълъг и уморителен. Лейди Роуз ще се запознае с домакинството утре сутринта. Сега трябва да ни извиниш. — Вместо да поведе учтиво жена си по стълбата, той я повлече след себе си.
Двамата влязоха в разкошно обзаведените господарски покои. Първо беше голямата дневна, след нея спалнята. Леглото беше украсено с висок балдахин със завеси. В камината пращеше буен огън.
Завивката беше отметната, нощницата на новата господарка също беше готова. На черната меча кожа пред огъня бяха поставени бутилка вино и две чаши. Роуз огледа непознатата обстановка и осъзна по-болезнено от всякога в какво положение се намира. Сама с него. Пленница в замъка му. В частните му покои. Негова съпруга. Нямаше как да избяга. Погледът му беше недвусмислено заплашителен. Без да я изпуска от очи, той отиде до камината и отпи голяма глътка направо от бутилката.
— Негодник! — изсъска ядно тя. — Как можа да допуснеш това?
— Както вече казах, — реших да се примиря с положението си.
— Защото искаш да ме накажеш! — обвини го сърдито тя.
Мъжът вдигна тъмните си вежди.
— А ти заслужила ли си наказание?
— Ти си глупак! — Очите й се напълниха със сълзи. — Ще те мразя, докато съм жива. Как можеш да бъдеш толкова сляп и да вярваш, че съм участвала в онзи мръсен заговор? Това не е истина!
Отчаянието в гласа й го накара да наостри уши. Ако наистина беше съучастница на Джеймисън и Джером, значи беше съвършена артистка.
— Каквото и да си направила — отговори меко той, — сега си моя жена. — После пристъпи към нея, но тя се дръпна като опарена и в очите й блесна луд гняв.
— Не се приближавай!
— Само не си въобразявай, че можеш да ме командваш, Роуз. Аз правя само онова, което ми харесва. Богатият ти баща успя да те продаде и сега ми принадлежиш по закон. Ти си лейди Дефорт. И ще те докосвам, колкото си искам.
— Не! — изплака тя.
Мъжът протегна ръка и тя се обърна към вратата, търсейки път за бягство. Той успя да улови пръстите й, а с другата си ръка метна бутилката в камината. Виното се разля с тихо съскане. Пиърс дръпна жена си към себе си, усети мекото й тяло под копринената рокля и възбудата му нарасна. По дяволите! Каква беше тази жена, че постоянно будеше в тялото му горещо желание да я има?
— Не! — Тя се отбраняваше с всички сили, но не можеше да се освободи от желязната му прегръдка. Накрая разбра, че е безполезно да се бори, отпусна ръце и го погледна втренчено.