Той продължи възбуждащите нежности, макар че Роуз се съпротивляваше отчаяно, но когато отново намери устните й, те се отвориха от само себе си. Пиърс вдигна глава и тя отвори очи. Първият й жест беше да блъсне ръката му, да се отърси от сладката омая, но той мушна коляно между бедрата й и се усмихна изкусително.
— Не мърдай!
Устата му се отдели от лицето й, езикът му остави пареща следа между гърдите, мина през вдлъбнатинката на пъпа и се спусна решително към най-интимното й място. Роуз извика и се надигна насреща му.
— Не мърдай! — помоли тихо той и на устните му изгря тържествуваща усмивка. Залюляна от първите вълни на насладата, тя се мяташе безпомощно на всички страни и той обхвана здраво хълбоците й, за да се наслади на трепетите й. След малко се надигна, погледна изпитателно лицето й и най-сетне проникна бавно и предпазливо в примамливата горещина между бедрата й. Тя го прие с готовност, краката й се разтвориха от само себе си. Пиърс потрепери с цялото си тяло и застина неподвижен, за да се наслади на топлата, влажна утроба.
Желанието му лумна с нова сила и той започна да се движи. Замъглените очи на Роуз не издържаха на настойчивия му поглед. Тя понечи да обърне глава настрана, но той й попречи, като притисна устни върху нейните. Ръцете им се преплетоха и ритъмът се ускори. Тя спря да диша, хълбоците й се вдигаха и спускаха все по-бързо, от гърлото й се изтръгваха тихи стонове. Реакцията й разпали още повече огъня на страстта му. Той стисна здраво зъби, отметна глава назад и се опита да овладее напора на желанието си. Искаше да я вземе със себе си, когато достигнеше върха на насладата.
Най-после усети как треперещото й тяло се опъна като струна и горещината на утробата й го обгърна като меден нектар. Това беше раят, чистият екстаз, който премина от нейното тяло в неговото. Той я обхвана здраво с двете си ръце, докато тялото му се разтърсваше от пристъпите на насладата. После се плъзна бавно настрана, дълбоко учуден от магията, която беше изживял.
Очевидно младата му жена беше развълнувана от други чувства. Тя му обърна гръб и се сви на кълбо. Мъжът смръщи чело, подпря се на лакът и се вгледа в потръпващия й гръб.
— Сигурен съм, че не ти причиних болка — пошепна смутено той.
Тя поклати глава, но не каза нито дума.
— Какво ти става, за Бога? — Той я хвана за раменете, обърна я към себе си и видя сълзите в очите й.
Гласът й прозвуча потиснато:
— Мисля, че изпълних достатъчно добре съпружеските си задължения. Сега ще ме освободиш ли? Бъди любезен и ми дай отделна стая. Чух, че разделените спални са нещо обичайно при уредените бракове.
Пиърс я гледаше изумено. Той бе успял да събуди чувствеността й, да я доведе най-малко веднъж до върха на насладата, да я накара да осъзнае, че е жена. Не се съмняваше в реакцията й. А тя продължаваше да го мрази и се гневеше, че я е накарал да изпита физическо удоволствие, вместо просто да го изтърпи с хладно достойнство.
— Тази нощ ще останеш тук. — Той се изтегна до нея и сложи ръка на кръста й. Усети ухаещата й коса под брадичката си и се засмя. Тялото й се скова и тя се опита да отблъсне ръката му, но разбра, че няма да успее, и се предаде.
— Обещаваш ли да ми дадеш отделна стая?
— Ако си мила с мен и ме направиш щастлив, ще бъда готов на някои компромиси.
— Бих желала да изпратиш хората си да разберат какво се е случило с Мери Кейт. Много се тревожа за нея. Казаха ми, че са я откарали на борда на някакъв кораб, който отплавал към колониите. Ако е вярно…
Пиърс въздъхна уморено.
— Кралят ми каза същото. Моите кораби също кръстосват Атлантика и ще помоля капитаните да съберат сведения. Мисля, че камериерката ти е добре. Сигурно скоро ще пристигне при баща ти във Вирджиния.
— Ще направиш ли това за мен? — Тя се обърна към него и го погледна умолително. Сърцето му се сви от болка. Гордата, своенравна, смела Роуз Удбайн, това диво зверче, което постоянно късаше нервите му… Тя обичаше искрено прислужницата си и това го трогна.
— Да, обещавам да направя всичко, за да я открия.
— Благодаря ти — прошепна тя.
— А сега се опитай да поспиш.
Тя му обърна гръб и той я привлече към себе си.
Роуз затвори очи, но сънят не идваше.
— Ти продължаваш да обичаш лейди Ан…
— И какво от това? — попита сънено той.
— Не разбирам как можеш да се любиш с мен…
Тя беше права. Никога не беше изневерявал на Ан. Нито докато живееше в двора с многобройните му изкушения, нито докато пътуваше с краля. Отказваше дори на приятелите си, които го канеха да се позабавляват с най-красивите градски проститутки. Досега не се беше съмнявал в любовта си към Ан.