— Благодаря ви, милейди! — промълви трогнато отец Флагърти и се поклони дълбоко. — Много мило от ваша страна, че сте подтикнали херцога към тази благородна постъпка…
— Парите принадлежат на жена ми, отче — прекъсна го нетърпеливо Пиърс.
— Тогава още веднъж ви изказвам най-искрената си благодарност, милейди. Ще моля Всемогъщия да ви закриля.
Роуз много искаше да се скрие зад гърба на мъжа си.
— О, моля ви, отче… Давам ви тези пари от цялото си сърце. Използвайте ги за доброто на тези бедни хора.
— Заповядайте в дома ми, милорд, милейди, и споделете скромния ми хляб…
— За съжаление нямаме никакво време, отче. Чака ме много работа. Сбогом, добри хора! — Пиърс обърна рязко жребеца си и препусна обратно към замъка. — Щастлива ли си сега, мила моя? — попита предизвикателно той.
Тя се опита да се отдръпне от него, за да не усеща с гърба си мускулестите му гърди. Щастлива! Можеше да му отговори, че по цели нощи лежи будна, измъчвана от горчиви самообвинения и непознати досега чувства, именно защото се чувстваше толкова абсурдно щастлива.
Роуз не разбираше какво става с нея. Двамата се любеха всяка нощ, но още на разсъмване Пиърс скачаше от леглото и изчезваше. Тя беше убедена, че мъжът й търси лейди Ан. Макар да й желаеше само най-доброто, тя започна да се ядосва. Не можеше да понесе копнежа, който я обземаше при приближаването на нощта, нетърпението, с което чакаше да чуе стъпките му. Той я бе нарекъл утешителна печалба. Сърцето му все още принадлежеше на Ан.
— Парите ми попаднаха в ръцете на добри хора, които се нуждаят от тях — отговори спокойно тя.
— Това ли беше твоето намерение?
— Исках само да изляза на езда и не разбирам защо ми попречи да се поразходя, след като ти прекарваш дните си в…
— В какво? — прекъсна я сърдито той.
— В търсене на друга жена! — изфуча ядно тя и зачака с трепет избухването му. Но Пиърс остана мълчалив и мрачен.
Двамата се върнаха в обора и той насочи Беоулф към обора. Младият ратай се втурна да ги посрещне.
— Милорд, кобилата на милейди се върна сама! Така се уплашихме…
— Милейди е добре — увери го с усмивка Пиърс. — За съжаление тя не познава земите ми и за в бъдеще ще излиза само с мен.
Той скочи от коня и протегна ръце към жена си. Роуз го погледна с безпомощна ярост. Слезе от седлото, обърна му гръб и се запъти към входа на главната кула.
— Роуз! — извика подире й Пиърс, но тя не му обърна внимание и продължи пътя си. Мъжът успя да я настигне едва в залата. — По дяволите…
— Нали съм твоя пленница? — изсъска разярено тя. — Господи, колко си отвратителен! — Тя се нахвърли върху него, готова да му издере очите. Пиърс усети огромно желание да я удари, но се въздържа. Не можеше да се отнесе грубо към жена си в присъствието на Джефри, Гарт и другите слуги, които бяха дотичали в залата, за да видят какво става. А сълзите в очите й затрогнаха сърцето му.
— Стига с тези глупости, Роуз! — заповяда властно той и сграбчи китките й. — Да, ходих да търся Ан. Но също така бях в Лондон и възложих на капитаните си да се осведомят за съдбата на камериерката ти. Днес получих отговор. Мери Кейт е жива и здрава и пътува към Вирджиния.
Роуз го погледна смаяно и отстъпи крачка назад. Забеляза Джефри и другите слуги и се изчерви цялата.
— Лордът наистина получи този отговор, милейди — намеси се Джефри Дараунт и се усмихна. Пиърс се облегна на каменната стена, скръсти ръце пред гърдите си и погледна втренчено младата си жена.
Гарт се покашля, за да привлече вниманието му.
— Ако вече не се нуждаете от нас, милорд…
— Благодаря, Гарт, можеш да си вървиш — отговори спокойно Пиърс, без да изпуска от очи жена си. Слугите побързаха да се оттеглят.
Роуз не смееше да се помръдне от мястото си. Двамата живееха в замъка вече почти седмица. Той прекарваше дните си навън, но вечер се връщаше в леглото й. И всяка нощ беше различна. Два пъти тя се опита да се скара с него, два пъти се престори на заспала и два пъти направи всичко възможно да лежи като мъртва и да не показва чувствата си. Предстоеше им следващата нощ. Все едно какво щеше да бъде поведението й при появяването му — той я желаеше и щеше да я има. Дори тревогата за съдбата на Ан не можеше да намали желанието му да се люби с Роуз. След първата нощ бе решил да осъществява съпружеските си задължения редовно, за да види кога ще изчезне магията на привличането й. Нищо такова не стана. Дори напротив, желанието му растеше с всяка нощ.