— Разкажи ми повече за твоя рай. Сигурно е фантастичен, след като рискува всичко, за да избягаш от мен и да се върнеш в родината си.
— Пиърс, аз…
— Няма нищо — прекъсна я с усмивка той. — Продължавай да разказваш.
— Няма много за разказване. Баща ми бил твърдо решен да забогатее. Купил евтино няколко хиляди моргена земя и назначил много работници, като ги примамил с обещанието, че един ден ще им даде собствени участъци. Сега в именията му живеят неколкостотин души и той ги управлява като крал. Разбира се, татко е от търговското съсловие, но се надява скоро да получи благородническа титла. Уверен е, че Чарлз ще го издигне в рицарско звание заради заслугите му. Тогава ще има правото да се нарича сър Ашкрофт Удбайн. Нямам представа дали Чарлз има подобни намерения. Татко ще бъде най-щастливият човек на света, макар че хората във Вирджиния не обръщат внимание на тези неща. Те и без това го наричат „милорд“ и му се покланят дълбоко, където и да се появи. Татко притежава огромни плантации с памук, захарна тръстика и тютюн. Някои го наричат тиран, но в действителност е много добър и великодушен. Освен това вярва в религиозната свобода, за разлика от пуританите в колонията Масачузетс.
Тя помълча малко и продължи замислено:
— Не че татко има интерес към теологията. Той просто не желае да се занимава с религиозни проблеми, затова уважава всички вероизповедания. Повечето високопоставени колонисти са привърженици на англиканската църква.
Пиърс се облегна на лакът и я погледна замислено.
— Представям си как живеете там. Баща ти властва като крал, а ти си принцесата. Сега вече знам защо не беше склонна да се омъжиш за един прост херцог.
— Прекарала съм голяма част от живота си сред обикновени хора. И сред тях имаше много смели, добри, отзивчиви и великодушни личности. За мен истинското благородство се крие именно в тези качества.
— Браво! Така говори една истинска принцеса — подразни я той. — Наистина ли Вирджиния ти харесва повече от моето имение?
— Мисля, че ще ми бъде много трудно, ако трябва да направя избор — отговори учтиво тя.
Пиърс се загледа отново към бистрата вода.
— Макар че не ми е приятно, ще призная, че имаш известно право.
— Познаваш ли Вирджиния?
— Все пак притежавам няколко кораба.
— И си пътувал по море?
— Познавам американския бряг, слизал съм чак до островите. А онова, което видях във Вирджиния, ме възхити.
— О! — Тя блъсна лакътя му и той падна по гръб. Надвеси се над него и го погледна с искрящи от гняв очи. — И ме остави да говоря безкрай, макар че познаваш родината ми! Защо се подиграваш с мен?
— Стига, милейди! — Пиърс се надигна и дръпна полата й, за да я привлече в скута си. — Не ти се подигравам, в никакъв случай. Бях любопитен да узная нещо повече за миналото ти. Досега знаех само, че красивата ми млада съпруга е ужасно упорита. Не се бях сетил, че страдаш от носталгия и копнееш за баща си. Спомням си какво беше, когато убиха баща ми. Едва не полудях от болка. Е, изпитваш ли мъка по дома?
— Да, малко — отговори с известна неловкост тя.
Пиърс приглади косата й и я целуна по бузата.
— Вероятно моят поток не е по-красив от твоя. Животът в колониите е различен от нашия и в някои отношения е по-добър. Едно обаче е сигурно: никога през живота си не съм срещал толкова красива жена като теб, Роуз. От очите ти искри зелен огън, в косата ти блести мед, кожата ти е като коприна. Освен това излъчваш невероятна невинност. Все още се питам действителност ли си или сън?
В листата на дърветата шумолеше лек бриз, клоните им се накланяха към водата. Пиърс целуна изпръхналите устни на жена си и се отпусна по гръб на жакета, без да я изпуска от прегръдката си. Развърза шнуровете на корсета й и впи поглед в заруменялото й лице.
— Защо се омъжи за мен? — попита сериозно той.
— Защото кралят ме настъпи — отговори искрено тя и мъжът избухна в смях.
Ръката му се плъзна в деколтето и обхвана гърдата й. Роуз преглътна мъчително, смаяна от силата на чувствата си.
— Посред бял ден е — напомни му с пресекващ глас тя.
— И какво от това? Аз те отвлякох в моето собствено малко царство. Никой не би се осмелил да ме смущава тук. — Той целуна устните й и продължи: — Кажи ми, имаше ли и друга причина — освен настъпването на краля — да се омъжиш за мен?
Беше й трудно да отговори, да прогони топлата вълна, която се разля по тялото й. Пръстите му милваха възбуждащо гърдите й и тя затвори очи.
— Няма друга причина. Ти беше решил, кралят беше решил. Тази сватба се състоя без моето съгласие. — Тя вдигна глава и го погледна настойчиво в очите. — Аз нямам нищо общо с онзи мръсен заговор. Не съм виновна в нищо, кълна ти се. И аз бях жертва, също както и ти.