След малко тя разтърси глава и стана. Трябваше да избяга оттук! Отиде до вратата и натисна бравата с цялата си тежест. Напразно. Мъжът й не беше забравил да спусне резето отвън.
— О, мразя те, мразя те! — изхълца тя и затропа с юмруци по дебелото дърво. Само да можеше да забие нож в студеното сърце на Пиърс Дефорт…
Велики Боже, той беше жив и беше съвсем близо до нея! Този факт беше толкова невероятен, толкова прекрасен. Мъжът й се беше върнал при нея от царството на мъртвите, за да си отмъсти. Скоро щеше да дойде отново. А дотогава не й оставаше нищо друго, освен да чака, да се моли — и да си спомня…
ЧАСТ ПЪРВА
МЕЧТАТЕЛИ
ПЪРВА ГЛАВА
Лорд Пиърс Дефорт щеше да запомни завинаги първата си среща с госпожица Роуз Удбайн, млада дама с буржоазен произход, но много богата, дъщеря на колониалния търговец Ашкрофт Удбайн. На тази среща присъстваха всички, Ан и хората, които щяха да го предадат. Този ден се оказа съдбоносен, промени целия му живот…
Приятелите дискретно му съобщаваха, че Ашкрофт го смята за идеалния зет. Всички родители, които имаха дъщери на възраст за женене, го приемаха като най-добрата партия на десетилетието. Пиърс почти не мислеше за това и не си въобразяваше, че е кой знае какво. По-скоро се забавляваше от усилията им да го привлекат, защото само преди година старото нормандско име Дефорт беше презирано не само в Лондон, но и в цяла Англия.
През 1649 година бащата на сегашния крал се изкачи с учудващо достойнство на ешафода и беше обезглавен.
Въпреки опасните времена членовете на семейство Дефорт запазиха неизменната си лоялност към Стюартите. Още на петнадесет години Пиърс Дефорт беше принуден да извади меча си от ножницата, за да се бие срещу войските на Кромуел редом с добрия си приятел, младия принц Чарлз.
След като бащата на Пиърс пожертва живота си за короната на Стюартите, синът му остана твърд във верността си към младия крал, последва го в Шотландия и продължи да се сражава в гражданската война. Присъства на коронацията и замина с монарха без земя в изгнание, докато Оливър Кромуел управляваше Англия с железен юмрук.
Пиърс рискува всичко за приятеля си, благородническа титла и имения, душа и тяло. Сега беше дошло времето да си възвърне отнетото и да получи наградата си. След като слабият син на Кромуел, Ричард, се отказа от властта, Чарлз се завърна триумфално на английския трон. А кралят не беше от хората, които забравяха верните си сподвижници.
В двора цареше весела разпуснатост — по френски образец. Чарлз обичаше театъра, музиката, живописта и красивите жени. Жените също го обичаха. Много строги бащи и страхливи майки трепереха за дъщерите си. Ала след пуританското владичество на Кромуел повечето хора бяха готови да захвърлят надалече мантията на почтеността и да споделят радостта от живота с красивия, популярен млад крал.
Като един от най-добрите, най-верните приятели на краля Пиърс се ползваше с част от обожанието, което обкръжаваше монарха. Той беше забележително красив мъж, освен това беше богат, защото Чарлз не само му бе върнал отнетите от Кромуел земи, а му приписа и нови. Така че Пиърс наистина представляваше добра партия.
Ашкрофт Удбайн беше буржоа, но Пиърс не страдаше от предразсъдъци. Той ценеше високо смелия богаташ, който бе подкрепил изгнаника Чарлз от другата страна на океана, макар че не го признаваха в собствената му страна. Удбайн изпращаше непрекъснато „подаръци“, от които кралят и свитата му имаха голяма нужда — оръжия, дрехи, веднъж дори малка флота. Останал сирак още в ранното си детство, Ашкрофт избягал от приюта за бедни, скрил се в трюма на един кораб и се прехвърлил в Новия свят. Там работил няколко години в плантациите и събрал пари, за да си купи земя. Реколтата била богата, а характерната му предприемчивост скоро го превърнала в крал на памука и тютюна. Търговските пътувания често го отвеждали в Англия и при едно от тях се оженил за дъщерята на лорд Джъстин Реноул. Старият роялист бил убит в гражданската война, но съпругата на Ашкрофт запазила високото си обществено положение. Сега старият търговец смяташе да си купи високопоставен зет. Малко високо се мереше, но все пак…
Пиърс уважаваше Ашкрофт Удбайн. А дъщеря му, госпожица Роуз, беше събудила любопитството на двора. За съжаление той беше вече обвързан. След дългогодишните странствания най-после беше взел решение да се ожени. За лейди Ан Уинтър.