Тази сутрин Джеймисън стоеше в залата на своя домакин и се взираше мрачно към морето. По гърба на Ан пролазиха студени тръпки. Съпругът и беше красив мъж, едър и рус, с аристократични черти. Тя трябваше да изпитва нещо към него, поне съчувствие. Опитваше се да бъде мила с него, наистина се опитваше. Когато чу стъпките й, той се обърна. Носеше един от красивите халати на благодетеля си, а в ръка стискаше чаша с уиски.
— О, ето че идва добродетелната ми съпруга! — провикна се той и вдигна чашата за поздрав.
Без да му обръща внимание, Ан отиде до масичката, където бяха наредени бутилките, наля си вода и изпи чашата на един дъх. Едва тогава се обърна към Джеймисън.
— Твърдиш, че ме обичаш. Ако това е вярно, би трябвало да престанеш да ми се присмиваш при всеки удобен случай. Или се стараеш да прикриеш страха си?
— Аз ли изпитвам страх? От теб ли? — попита надменно мъжът.
— Страх те е от Пиърс.
Джеймисън поклати презрително глава.
— Той ще умре. Скоро.
Ан го погледна ужасено, но бързо се овладя.
— Ти никога няма да го убиеш!
— Аз не, но хората ми ще го подмамят в засада. Той ще дойде тук, за да си отмъсти, и тогава… Много съжалявам. Всички знаят, че ме е заплашвал със смърт.
Ръцете й затрепериха и тя се залови за ръба на масата.
— Ти си глупак!
— Този мъж трябва да изчезне от живота ми.
— Той наистина ще дойде тук, Джеймисън. Не можеш ли да разбереш мотивите му? Трябва да ми позволиш да говоря с него. По дяволите, нима не знаеш защо се омъжих за теб?
— Защото те бяха упоили.
— Защото исках да предотвратя проливането на кръв, затова — отговори твърдо тя. Сега наистина изпитваше съчувствие към него, примесено с нещо като привързаност. Той беше положил толкова усилия, за да я завладее… Тя отиде при него, взе чашата от ръката му и я остави на масата. — Не бива да пиеш толкова рано сутрин. Опитай се да ме изслушаш. Аз ще изпратя вест на Пиърс и Роуз и ще си уредя среща с тях.
— Какво ще им кажеш? — Той посегна към ръката й и я стисна с все сила.
— Ще ги уверя, че съм щастлива с теб, ще им пожелая добър брак и много щастие. След това ще се явим заедно в кралския двор.
— За теб това е много важно, нали?
Ан се поколеба. Да, мястото й в двора означаваше много за нея. То беше част от живота й и тя беше решена да продължи да живее, както досега, въпреки неприятните промени и близостта на Джеймисън.
— Да — потвърди с усмивка тя. Беше сигурна, че може да живее добре с Джеймисън, стига Джером да не е наблизо. — Хайде, поръчай закуската, а аз ще отида да напиша писмото.
Мъжът се взираше замислено в догарящия огън. Изведнъж чу писъка на жена си и се стресна до смърт. Обзет от паника, той се втурна към стълбата и я видя да се търкаля по стъпалата като счупена кукла.
— Ан! — изрева дрезгаво той.
Главата й се удари в последното стъпало, тя се претърколи още веднаж и остана неподвижна. Джеймисън коленичи до нея и повдигна главата й на скута си. Лицето й изстиваше…
— Ан! — изплака отчаяно той. Главата й се отпусна назад и той я притисна до рамото си. Едва тогава видя кръвта, която се стичаше по слепоочието й. Цялото стълбище беше опръскано с кръв.
Той изкрещя отново името й, разтърси я. После я положи па пода, помилва бузите й, впи устни в устата й, потърси признаци на живот. Ала вкуси само кръвта.
Най-после разбра истината. Никога вече нямаше да се наслаждава на брачното си щастие. А Пиърс Дефорт нямаше да намери бившата си любовница жива.
Колко спокойно и красиво беше лицето й в смъртта… Русата ангелска коса беше цялата в кръв.
— Мили Боже! — пошепна безсилно мъжът.
Какво ли щеше да му стори Пиърс, когато пристигнеше тук? Сигурно нямаше да повярва, че случилото се е нещастна случайност, че Ан е паднала сама. Никой нямаше да му повярва.
Дали щяха да го обесят? Не, Пиърс нямаше да позволи това. Щом узнаеше за смъртта на Ан, той щеше да прати закона по дяволите и да си отмъсти жестоко. Смъртта на бесилката беше истинска милост в сравнение с отмъщението на херцог Дефорт.
— О, Ан! — проплака той. — Виж какво стана с нас! Аз те обичах истински, кълна се в Бога!
Нов ужас прогони дълбоката му мъка. Дефорт също обичаше Ан, а по време на кървавата гражданска война беше убил много смели мъже, и то въоръжени. Той не се боеше от нищо и от никого.
Нали ме охраняват дузини наемници и слуги, припомни си той. Не, никой не беше в състояние да се справи с Пиърс Дефорт.
Изведнъж Джеймисън Брайънт чу стъпки и се вцепени от ужас. Стражите се бяха провалили, някой тичаше по каменните стъпала към залата. Някой идваше да го убие…