ДЕСЕТА ГЛАВА
Джеймисън Брайънт се взря с празен поглед в бледия мъж, който беше негов приятел и съучастник — до този момент. Несъщата сестра на Джером лежеше мъртва на пода.
Джером беше пуснал в ход интригата, която трябваше да раздели Ан и Дефорт и да я направи съпруга на Джеймисън. Направи го, защото беше жаден за частта от наследството, която щеше да отиде в неговите ръце. Но сега…
Не можейки да повярва на очите си, Джером се взираше в окървавената руса глава на сестра си. След малко се обърна към Джеймисън, който беше коленичил до трупа.
— Майко Божия! — Очите му светеха подозрително. — Какво стана?
— Ан падна по стълбата. Повярвай ми, Джером! Никога не бих й сторил зло. Аз я обичах!
Джером изгледа изпитателно безжизненото лице на сестра си. Въпреки че беше жаден за власт и пари, той не бе помислял нито за миг да причини смъртта й. Само преди минути беше научил, че Пиърс Дефорт е на път към крайбрежието. Вероятно врагът им не знаеше в коя къща са отседнали, но скоро щеше да научи. Старият аристократ, при когото се бяха подслонили, беше добър приятел на починалия лорд Брайънт. В момента той не беше тук, а се намираше на север, близо до шотландската граница, където облекчаваше подаграта си в минералните извори. Джеймисън беше помолил стареца за съдействие, като му беше разказал, че бившият годеник на лейди Брайънт е луд от ревност и злоба и вероятно ще ги преследва.
Джером беше уверен, че къщата е достатъчно здрава, за да ги предпази от Пиърс Дефорт. Разбира се, той щеше да ги намери, но щеше да се натъкне на френските наемници, доведени тук специално за да го убият.
Джеймисън прегърна Ан, залюля я като бебе, зарови лице в косите й. Очевидно не беше на себе си.
— Не исках смъртта й. Аз я обичах. Обичах я повече от всичко…
Велики Боже, каза си Джером, той я прегръща, сякаш е жива! Да не е загубил ума си? Трябва да му попреча.
Опитвайки се да прогони страха си, той направи преценка на ситуацията, в която бяха попаднали. Разбира се, смъртта на Ан беше ужасна случайност. А може би не. Ако не беше сключила този брак, той щеше да наследи цялото й богатство. А сега половината от наследството щеше да отиде в ръцете на Джеймисън. Каква несправедливост… Той беше изцапан с кръвта й. Дали можеше да бъде обвинен в убийство? Тогава щяха да конфискуват имуществото му. Джеймисън — убиец на жена си… Вероятно престъпление от любов. От ревност. Всички знаеха за връзката й с Дефорт.
От друга страна обаче — ако се стигнеше до съдебно разследване, Джеймисън щеше да разкаже всичко за плана на Джером, за отвличането на Ан и компрометирането на Роуз Удбайн. Освен това Джером не биваше да забравя, че Пиърс Дефорт е твърдо решен да си отмъсти. По вените му пълзеше леден страх.
Все пак… решението на проблема беше пред очите му. Най-простото решение. Цялото богатство щеше да падне в неговите ръце, а и нямаше да се страхува от Дефорт, защото той щеше да се люлее на бесилката.
Джером носеше в кончова на ботуша си ловен нож, винаги наострен до блясък. Той обичаше да се движи сред престъпния свят и да общува с главорези и проститутки, а там не се ходеше без оръжие. Помисли още малко и коленичи край Джеймисън.
— Всичко ще бъде добре. Остави сестра ми на пода.
— Ами Дефорт? — промърмори като в транс лордът. — Той ще ме нареже на парчета.
— Глупости. Той изобщо няма да успее да се доближи до теб. Остави я на пода.
Джеймисън целуна отново мъртвата си жена и предпазливо я положи на мраморния под. Когато се наведе над нея, Джером се възползва от удобния случай, извади светкавично ножа от ботуша си и го заби в гърба на нещастния си приятел.
Джеймисън дори не гъкна. Само изхърка задавено и падна върху трупа на Ан. От раната плисна кръв.
— Най-после се съединихте завинаги, мили мои — прошепна задавено Джером и изтри острието на ножа си в полата на мъртвата си сестра.
После се изправи и зачака да го обземат угризения на съвестта, но тези чувства му бяха чужди. Престъплението беше съвършено. Скоро щеше да се радва на богатството си и нямаше да го дели с никого. Нямаше от кого да се страхува. Трябваше само да направи така, че Пиърс Дефорт да бъде заварен на местопрестъплението с двата трупа. Цяла Англия знаеше, че херцогът е луд от ревност и гняв и не би се спрял пред нещо, за да намери Джеймисън Брайънт.
Разбира се, констейбълът трябваше да пристигне навреме, за да го завари наведен над двата трупа и да го арестува.
Джером се огледа и смръщи чело. Как да направи сцената по-правдоподобна? А, да, момичето! Малката красавица, която вече беше използвал като марионетка в играта си… Той хвърли последен поглед към прегърнатите трупове и излезе с бързи стъпки от залата.