— Гледката е възхитителна — отбеляза Чарлз, обърнат към Ан. — Питам се само дали двамата са били официално представени един на друг. Роуз, мое нежно малко цвете! Би трябвало да бъдете малко по-учтива и за в бъдеще да се откажете да наричате този момък недодялан селяк. Той е един от най-старите и най-скъпите ми приятели, член на Парламента, Негова светлост лорд Пиърс Дефорт, херцог Уертингшиър. Колкото и да съжалявам, няма да го потопя във врящо масло, нито ще го окача на бесилката, защото много скоро отново ще имам нужда от помощта му. А сега ще кажа нещо и на вас, Пиърс, стари приятелю: тази красива млада дама е госпожица Роуз Удбайн от Вирджиния, скъпа гостенка в моя двор. Младото момиче има настойник в Англия, но въпреки това аз се чувствам отговорен за благополучието му, също както и съпругата ми. — Той се ухили и добави: — Баща й също ми е приятел.
Значи това беше Роуз Удбайн! Трябваше да се сети по-рано. Пиърс направи опит да се усмихне и се обърна към пленницата си:
— Госпожица Удбайн…
— Лорд Дефорт… — Роуз произнесе името му, сякаш се давеше.
Кралят се покашля многозначително.
— Мисля, че е време да пуснете момичето, Пиърс.
В очите на Роуз светна злобно тържество. Лордът се подчини веднага, тя се подхлъзна и се озова отново на дъното на потока.
— Пиърс! — извика уплашено Ан, но приятелят й се запъти най-спокойно, към брега с изражение на пълна невинност. Чу зад себе си тихите проклятия на падналата, но изобщо не се обърна. — Ами ако дамата не може да плува?
— Разбира се, че може.
Пиърс се изправи пред коня на Ан и й протегна ръка.
Роуз изскочи от водата и отърси ядосано мократа си коса.
— Копеле!
— Тя може както да, плува, така и да язди, Ан — продължи с повишен глас Пиърс, — и то много по-добре от мен. Скъпата малка гостенка от колониите няма нужда от моята помощ.
— Стига, Пиърс! Знаете ли, госпожица Удбайн, обикновено лордът има по-добри маниери — увери я загрижено Ан. — Сигурно си е ударил главата в някой камък.
Госпожица Удбайн не се интересуваше ни най-малко от маниерите му, Пиърс беше сигурен в това. Чарлз скочи от коня и са втурна да помогне на момичето. Очевидно малката буржоазка намираше вниманието на краля много по-важно от всичко, което би й предложил един херцог. Смарагдовите й очи го пронизваха със смъртоносна ярост.
— О, мисля, че няма какво повече да се желае, милейди. Този господин просто няма маниери.
Пиърс въздъхна съжалително.
— Скъпа Ан, боя се, че това безсрамие е свързано с произхода на мис Удбайн. Тя идва от колониите, нали знаете.
Ан го погледна смаяно и смръщи чело. Никога не го беше виждала толкова раздразнен. Нито пък така жесток. Малката Роуз нямаше вина, че домът й беше оттатък Атлантика.
— Какво ти става, Пиърс? Защо се държиш тъй зле с това красиво дете? Настоятелно те моля да подобриш поведението си. Хората ще започнат да говорят!
Засрамен, мъжът прехапа устни. Ан беше права. Но тя не знаеше колко изнервящо може да бъде това „красиво дете“. Той погледна скритом към Роуз и въздъхна. Разкошната й мокра коса падаше до хълбоците. Ан се лъже, каза си той, тя не е дете, а напълно оформена, невероятно красива жена, темпераментна и със силна воля, точно от типа жени, които създаваха най-големи трудности на мъжете… Въпреки сегашното си състояние тя изглеждаше замайващо красива. И кралят без съмнение го беше забелязал.
Изведнъж Пиърс се усмихна и се съгласи с думите на любимата си. Не биваше да си разменя обиди с това момиче, да пада до неговото ниво.
— Мисля, че ловът отиде по дяволите, Ан — засмя се той. — Ваше величество, много ви моля да ми извините, но ще се върна в двореца да се преоблека.
— Най-добре е всички да се приберем в къщи — отговори спокойно кралят. — Предполагам, че красивата Роуз също има нужда от топла баня.
— Колко мило — отбеляза подигравателно Пиърс. — Е, добре, да тръгваме!
Подигравката му бе удостоена с укорителен поглед от страна на лейди Ан. Тя също обичаше да се забавлява, но държеше много на добрите маниери, във всички ситуации. Роуз се усмихна на краля и се запъти към кобилата си. Възседна я, без да чака помощ.
— Нямам нужда от придружители. Ваше величество, лейди Ан…
— Не бива така — възпротиви се Пиърс. — Трябва да проявим малко повече учтивост към прелестната малка американка. — Той изсвири през зъби и Беоулф дотича послушно. Господарят му се метна на седлото, без да престава да се пита защо малката колонистка беше успяла да събуди всички дремещи в сърцето му демони. — Тръгваме заедно!