„Господи! — стресна се Джак. — Какво са сложили в алкохола?“
Отговорът нямаше нищо общо с брендито, освен че алкохолът стимулира някои летаргични нервни окончания и събужда по-висши мозъчни функции. Към трите заповеди — бори се, храни се и бягай — сега можеше да се прибави четвърта.
Джак се доближи до прозореца на хола и полусънен загледа безупречно подредените градини. В главата му нямаше никакви мисли. След няколко минути се върна в спалнята. На бюрото имаше писмо.
Беше на лист хартия с личния печат на Раджив Сетанар, генерален директор на филиала на „Ел Би Тек“ в Сингапур. Докато го четеше, Джак сякаш чу напевния му глас.
Драги Джак,
Добре дошъл в Сингапур и най-сърдечни поздравления по случай заслуженото повишение. Много съм доволен, че ти си новият ни шеф и с нетърпение очаквам да работя с теб. Браво, Джак! Изненадах се, когато тази сутрин получих от секретарката ти факс за пристигането ти. Не мога да разбера защо посещението ти е толкова потайно. Надявам се, че ще ми обясниш, когато се видим утре. А дотогава, поздравления и най-сърдечни пожелания от твоя приятел и колега Раджив Сетанар, генерален директор на „Ел Би Тек“, Сингапур.
Послепис: В плика ти изпращам и приспивателно. Пътниците от Америка страдат от смущения в съня след дългото пътуване. Приспивателното ще ти помогне да се отпуснеш, преди да се подготвиш за работата сутринта.
Джак не забеляза, че Раджив е надраскал няколко думи на обратната страна на бележката. Той остави писмото на бюрото и помисли: „Колко мило!“. Раджив беше добър човек, един от малцината съюзници на Джак в Югоизточна Азия. Повечето от другите директори от региона бяха настроени враждебно към новия си шеф, но това не беше неочаквано, след като бяха избрани от Денис Доналд и бяха лоялни крепостни селяни в личното й феодално владение.
И Джак смяташе да се залови с разрушаването му още на другия ден.
„Новата метла мете по-хубаво — помисли той. — Очакват ви няколко изненади. Едната от тях е, че ще запаля огън под мързеливите ви задници. Другата е, че не съм слаб противник, както твърди Денис.“
Поднесе към устата си чашата с брендито. „Странно. Празна е. А къде е хапчето, което Раджив ми изпрати?“
През цялото време съзнанието му изпадаше във все по-дълбок унес и благословеният сън се приближаваше.
„Глътнал съм го.“
Джак не обичаше лекарствата и ги взимаше само когато се налагаше.
„По дяволите! При това със силен алкохол.“
Нямаше друг избор, освен да си легне.
Но всичко по реда си. Както винаги предпазлив, Джак искаше да се увери, че паспортът и портфейлът му са скрити от чужди погледи. Макар че бе отседнал в най-хубавия хотел в най-добре охранявания от полицията град, той не желаеше някой да види тези неща. Бе чувал твърде много истории за ужасите, които може да преживее американски бизнесмен, ако откраднат паспорта, портфейла и кредитните му карти.
Джак потупа джоба си. Портфейлът беше там. А паспортът? Нямаше го. По дяволите! Дали не бе в панталона? Не. В якето? Не. Къде ли можеше да е?
И тогава си спомни.
Портфейлът беше в куфарчето, което Гейбриел му бе подарила по случай повишението. Той харесваше куфарчето. Допадна му и начинът, по който тя го изненада. Погледът в очите й. Бележката, която бе прикрепила за дръжката. „За да не ме забравиш, докато си в Сингапур… или някъде другаде.“
Разбира се, че нямаше да я забрави. Но за съжаление не можеше да забрави как напереният Саймън Бъртън й се беше лигавил. Но тъпакът Саймън нямаше шанс. Той беше минало. Тя бе избрала по-свестния мъж. За това нямаше по-добро доказателство от подаръка й — прекрасното куфарче. И изведнъж му се стори, че куфарчето се превръща в Гейбриел. Притиснеше ли го до гърдите си, все едно прегръщаше нея…
„Господи! — Очите му се отвориха. — Не съм във форма. Трябва да си легна. При това веднага!“
5
Ако беше по-бдителен, Джак щеше да забележи, че Раджив бе добавил към писмото си няколко набързо надраскани думи.
Джак, това лекарство е много силно. Глътни го непосредствено преди лягане. А ако си пил — не го взимай.
Добър съвет.
Въпросното приспивателно беше рохипнол, забранен в САЩ и продаван другаде само с рецепта.
Националният институт за контрол на лекарствените средства предупреждава, че рохипнол има стимулиращ ефект, когато се приеме в комбинация с алкохол. Резултатът е освобождаване на потисканите реакции и амнезия и може да предизвика празноти в паметта, дезориентация и чувство за безстрашие и агресивност в продължение на няколко часа. Приет с алкохол, премахва самоконтрола у човек и го прави безчувствен, макар да изглежда буден. Според медицинската терминология такива хора страдат от „автоматизъм“ — дума, означаваща състояние, подобно на сомнамбулизма. Загубил способността да разсъждава, човек се движи, но не съзнава какво прави. Наблюдателността му е притъпена, губи се способността за реална преценка на нещата. Той се държи като робот, програмиран да извършва само няколко примитивни функции за оцеляване, и е ръководен единствено от инстинкта си.