Чано обожаваше последния миг преди престрелката. Усещането беше по-приятно от секса. Кръвта пулсираше във вените му. Кръвното му налягане се повишаваше. Беше готов да убива.
Помоли се шепнешком. Макар че беше и методист, отправи молбата си към китайските божества. Те бяха по-смели, вършеха работата си по улиците на града и му се струваха подходящи за дадените обстоятелства. Но най-пламенната си вяра Чан пазеше за патроните на Федералната корпорация по оръжията, модел „ПД“, които проникваха най-малко на трийсет сантиметра дълбочина и причиняваха рана с размерите на пещера. Необходим му беше само един точен изстрел…
Пое дълбоко дъх. Чан беше добро момче. Неуязвим. Никой не може да убие добър човек.
Нищо подобно.
Той насочи напред пистолетите — единият в дясната, другият в лявата ръка — и се хвърли на пода. Плъзна се по дъските от тиково дърво и започна да пълзи по корем. И врагът беше пред него на по-малко от петнайсет метра разстояние. Виждаше се ясно. Чан присви очи и се прицели, готов да натисне спусъците на двата пистолета, когато ужасеният вик на чистачката раздра тишината на нощта.
„По дяволите!“ Беше се заблудил.
Не беше Тафт, а някаква дебела индийка в широк черен панталон и бяла блуза. Жената буташе количка, натоварена с хавлии, сапуни, парцали и кофи. Тичаше колкото й държат краката. Бягаше право към него.
Чан започна да й крещи да се маха от пътя му. Изтрещя пистолет. Мазилка и трески заваляха върху бягащата жена. Тя отново изпищя. По главата й се посипаха прах и парчета мазилка. Тя не спираше. Очите й се напълниха със сълзи. На устата й се появи пяна. Още един изстрел. Още един писък. Още прах и мазилка. Чан се претърколи обратно в стаята на Тафт. Виейки като ранен звяр, чистачката профуча покрай вратата. Чан протегна ръка, хвана я и я дръпна вътре.
— Майчице! — пищеше тя.
— Млъкни! — извика й той. — Стой тук и мълчи!
Жената се втурна към задната част на апартамента и се скри от погледа му.
Чан се хвърли към вратата. Тафт вече беше далеч, неясен силует в дъното на коридора. След миг щеше да изчезне зад ъгъла. Той се втурна след него.
Американският бандит изглеждаше твърде пълен, за да се движи толкова бързо. Но когато Чан стигна до ъгъла, Тафт беше още по-далеч и бягаше по стълбите, водещи към площадката пред асансьора.
Чан се ухили злобно и хукна след него. На партера пазеха две добри ченгета. Когато излезеше от асансьора, Тафт щеше да бъде мъртъв.
По дяволите! Американецът мина покрай асансьора, без дори да го поглежда, зави наляво и пак изчезна от погледа му.
Неприятно.
Сега беглецът беше на втория етаж на централния вестибюл на хотела. Там се намираха луксозните апартаменти, които струваха шест хиляди долара на вечер. Тафт можеше да вземе богат заложник и да се измъкне. Или по-лошо — да продължи да бяга. Коридорите в далечния край на вестибюла водеха до лабиринт от проходи, стълбища и аварийни изходи. Ако се измъкнеше от вестибюла, кучият син щеше да избяга от хотела. Чан Джин нямаше намерение да му позволи да го стори.
Завтече се нагоре по стълбището, като вземаше по три стъпала наведнъж и блъскаше двойните врати. Забеляза Тафт зад палмите в далечината и стреля четири пъти, макар че едва го виждаше.
„Хайде, задник такъв! Застани на едно място! Излез на светлината! Искам да те видя добре. Само за миг.“
Тафт се обърна. Приклекна, вдигна двата пистолета на нивото на очите си и отвърна на изстрелите. Движенията му бяха спокойни и уверени.
В двата глока на Чан имаше по девет патрона. Вече бе изстрелял четири от тях във вратата, после още четири. Оставаха му десет. Тафт бе откраднал неговия „Смит и Уесън“, а също и оръжията на Лиунг и на наемния убиец. Имаше общо двайсет и осем патрона. Чан разполагаше с далеч по-малко боеприпаси и това го вбеси още повече.
Той се хвърли на пода и започна да стреля. Тафт пак отвърна на огъня. Куршумите образуваха кратери в стените. Въздухът се изпълни с прах и отломки от мазилка. На персийския килим се появиха две грозни дупки. Безценно старинно канапе от орехово дърво и мрамор се сгромоляса, след като заблуден куршум строши на трески крака му. Порцеланова ваза, изрисувана със сини и червени пеперуди се пръсна на пода. Жълти рози плуваха в локви вода по килима. Разби се още една ваза, пълна с хризантеми. Във въздуха се изви вихрушка от златисти венчелистчета. Безразсъден гост на хотела отвори вратата си да види какво става. Пребледня и отново се скри вътре. Огледалото вляво от Чан се разби на хиляди диамантени частици и много от тях се забиха в лицето му, но той продължи да стреля.