Само защото Гейбриел пи твърде много вино на обяд.
Само защото тази седмица тя беше ядосана на Тафт.
Само веднъж.
Е, от техническа гледна точка не беше само веднъж.
Но дори веднъж беше твърде много.
Сега, след пет седмици, всичко бе свършило и Гейбриел мразеше дори спомена за това. Още повече ненавиждаше Саймън, защото не й позволяваше да го забрави. И заради решимостта му да получи още.
— Време е за изповед, Гейбриел. Моля те, изслушай ме. Не ми е лесно, но съм дошъл да ти се извиня. Държах се лошо през последните пет седмици и съжалявам за това. Прости ми. Нека отново да бъдем приятели.
Гейбриел сбърчи нос.
— Простено ти е. Само недей…
Беше безполезно да го казва.
— Жалко, че връзката ни не продължи. Вината е моя. Сега знам това. Ти нямаш никаква вина. Но аз наистина мисля, че между нас имаше нещо специално. — Той се усмихна, показвайки малките си бебешки зъбки и Гейбриел потрепери. — Онова рядко нещо, което човек не изживява често и си спомня с известна тъга.
— Като метастаза на рак.
Тя се опомни навреме. Този човек й беше шеф. Трябваше да положи усилия да се спогажда с него.
— Моля?
— Нищо.
— Трябва да признаеш, че си подхождаме, нали?
Тя беше готова да каже нещо, което щеше да й струва работата в „И Пи Ес“, но се сдържа и рече:
— Саймън, предпочитам да не говорим за това.
— Ах — въздъхна той. — Напоследък взаимоотношенията ни не са такива, каквито трябва да бъдат. Между нас се появи студенина, така да се каже. Аз поемам своята вина. Но, откровено казано, не само аз съм виновен.
— Саймън… — повиши тон Гейбриел.
— Позволи ми да довърша. Независимо от недоразуменията и в името на миналото аз ще бъда първият, който ще вдигне бялото знаме на примирието. Ще се жертвам в името на мира. Имам билети за „Дон Жуан“. Сам Рейми ще пее в главната роля. Слушала ли си го? Не? Много е добър, уверявам те. Удивително добър. Защо не дойдеш с мен? Може да вечеряме в… О, ти обичаш тайландската кухня, нали?
Тя го изгледа сърдито.
— Имам други планове.
— Скъпа моя, но аз още не съм ти казал за коя вечер говоря.
— Няма значение. Аз имам връзка с друг, Саймън. И ти знаеш това.
Бъртън докосна лявото си ухо и изсумтя презрително:
— Да. Прехваленият чиновник в транспорта на стоки.
Гейбриел отново повиши тон:
— Саймън…
— Във всеки случай твоето чиновниче не би трябвало да представлява пречка двама стари приятели да прекарат заедно приятна вечер. И тъй като е в чужбина…
— Не, Саймън. Отговорът е не.
Той се усмихна. Очарователно, разбира се.
— Е, добре. Но трябваше да опитам, нали?
Хрумнаха й няколко язвителни отговора, но тя премълча и поклати глава.
Саймън погледна часовника си.
— Господи! Трябва да тръгвам. Но искам да ти кажа още нещо. Тази твоя история за измамите с вноса и износа явно се хареса на Джонатан. Мисля да я направим поредица. Четири-пет страници, за да дадем възможност на фотографите да я илюстрират богато. Това означава, че ти би трябвало да напишеш петстотин — петстотин и петдесет реда. За колко време мислиш, че ще можеш да го направиш?
— Три седмици. Три и половина.
— И една седмица да редактирам текста, и още няколко дни, докато го прегледа Джонатан. Чудесно. Ще пуснем материала в брой тринайсети през ноември.
Гейбриел трепна.
— Срокът е много кратък. Голяма част от историята е свързана със Западния бряг — Сиатъл, Оукланд, Лонг Бийч. През цялото време трябва да работя върху това.
— Точно така. Зарежи всичко. Започни още утре и вземи необходимите интервюта. В края на краищата, след като толкова убедително обясни на Джонатан защо ти имаш право, а аз греша, протакането би било неуместно. — Той се завъртя, усмихна се, после подхвърли през рамо: — Чао.
И тръгна.
Гейбриел тихо изруга и ядосана влезе в кабинета си, като затръшна вратата. Отпусна се на стола си и забеляза, че на телефонния й секретар не примигва червена светлинка. „Защо нямам съобщение от Джак? — запита се тя. — Това не е присъщо за него. Винаги ми се обажда, когато пътува. Надявам се, че всичко е наред.“
Разбира се, че всичко беше наред. При Тафт нямаше спадове и възходи. Той беше уравновесен, можеше да се разчита на него и не си падаше по приключенията. И това всъщност беше проблемът.