4
В тъмната заседателна зала Оливия Тачър погледна часовника си. Съвещанието на съвета на директорите на „Ел Би Тек“ продължаваше повече от определеното време. Оливия мразеше неточността. Щеше да закъснее за срещата си с Гейбриел.
Още повече я дразнеше жената, която в момента представяше на управителния съвет на директорите обобщението на отдела. Денис Доналд. На последното съвещание на управителния съвет Денис беше кандидатка за поста вицепрезидент. Младият Джак Тафт, ухажорът на Гейбриел (Оливия беше от поколение, което се изразяваше деликатно за любовниците на дамите), бе спечелил поста с осем срещу един гласа. Ето защо днес трябваше да говори той, а не Денис.
— Това ще ни спести пет цента на тон. — Тя направи пауза, за да могат другите да осъзнаят, че се готви да завърши речта си, после натисна копчето на дистанционното управление и добави: — Последен диапозитив. Препоръки.
Въпреки загадъчното (според Оливия) отсъствие на младия Джак поканата към един от подчинените му да направи преглед на дейността на отдела пред управителния съвет беше нарушение на протокола. Оливия се запита защо Джоуел Грийнбърг, изпълнителният директор на „Ел Би Тек“, е допуснал това. Вероятно защото бе подкрепил кандидатурата на Денис за вицепрезидент. Но другите директори, показвайки необичайна независимост поне веднъж в живота си, бяха гласували за Джак. И сега Джоуел упорито тласкаше Денис в центъра на вниманието.
Докладът й беше скучен като всички други подробности, около които се върти деловият живот. Но въпреки това Оливия трябваше да признае, че за разлика от Джак Денис имаше дарбата да ги прави интересни. Изборът между двамата не беше лесен. Денис беше убедителна, решителна и се изразяваше ясно. Джак притежаваше гениален аналитичен ум и беше абсолютен професионалист. Но и двамата имаха своите недостатъци. Джак беше обезпокоително хрисим и правеше твърде много компромиси, а Денис — повърхностна и неточна. Затова, когато трябваше да изберат между добрия ръководител и умната личност, предпочетоха интелекта. Джоуел не остана доволен от избора.
— Да, правилно, господин Акерман. Ала не мисля, че това променя съществено крайния извод. Утре ще прегледаме отново цифрите и ще ви уведомим. Има ли други въпроси? Не. Е, благодаря.
„Господи — помисли Оливия. — Колко елегантно го направи. Първо, «не мисля, че грешката е съществена». После — «ще проверим изчисленията». Много хитро. Сега Чарли и почти всички в залата ще решат, че някой от подчинените на Денис е направил грешката.“
Денис — облечена с вкус и привличаща всеки поглед — излезе от стаята. Лампите светнаха. Оливия отново погледна часовника си. Чарли Акерман, секретар на управителния съвет и председателстващ съвещанието, се прокашля:
— Е, това беше последната точка от дневния ред за днес. Затова, ако няма други делови въпроси, да приключваме…
— Всъщност има още делови въпроси — прекъсна го Джоуел Грийнбърг.
Оливия го погледна неодобрително. Джоуел пак ли прибягваше до старите си номера — да поднесе изненада в последния момент?
Чарли, който според нея беше страхлив идиот, раболепно каза:
— Да, Джоуел.
Грийнбърг стана. Оливия го наблюдаваше с отвращение. Той беше висок метър и осемдесет, имаше слънчев загар, беше в добра форма и красив. Но в него имаше нещо змийско. И коварно.
— Управителният съвет трябва да знае, че малко преди да започне това съвещание, в кабинета ми пристигна предложение за „Ел Би Тек“ и всичките му подразделения. Офертата е отправена след предварителни преговори.
Оливия пое дълбоко дъх. Едва преди шест месеца Джоуел бе инсценирал дворцов преврат, принуждавайки Ел Би Тишман, основател на компанията и негов тъст, да се пенсионира. И сега, много по-скоро, отколкото бе очаквала, той предприемаше следващия си ход. Оливия беше убедена в това. Грийнбърг възнамеряваше да присвои цялата компания.
— Група чуждестранни търговски компании предложиха да изкупят активите ни с трийсет и пет процента повече от сегашната им цена. В момента секретарката ми размножава предложението — доста дълъг документ — и след малко ще го имате на разположение. Чувствам се задължен да отбележа, че предложението е щедро. Смятам, че изисква сериозно внимание. Освен това…