— Какъв е твоят дял от сделката, Джоуел? — прекъсна го Оливия. Топлите й сини очи изведнъж станаха леденостудени. — Мисля, че още отсега трябва да знаем това.
Всички се обърнаха към нея. Слаба, с пепеляворуси коси, прошарени със сребристи кичури, и по-красива на шейсет, отколкото са някои жени на трийсет години, Оливия винаги привличаше внимание, особено пък когато беше ядосана.
— Тъкмо се готвех да го кажа, Оливия. Личната ми печалба ще бъде… приблизително осем милиона долара. Нещо повече, купувачите ми предложиха петгодишен договор, възлизащ на още пет милиона долара.
— Общо? — попита Оливия.
— Трудно ми е да пресметна.
— Опитай.
— Над четирийсет милиона.
Джоуел се намръщи, когато някой от присъстващите подсвирна.
— Мисля, че трябва да напуснеш съвещанието, Джоуел. По-добре е управителният съвет да обсъди този въпрос в твое отсъствие.
Чарли Акерман познаваше Оливия от трийсет години. И дори не си помисли да иска гласуване на предложението й.
3.
Сингапур
1
— Месарската кола е тук — каза Чан.
Ефрейтор Харолд Лиунг погледна озадачено шефа си.
Загадъчният и понякога неразбираем Чан Джин не говореше като другите сингапурски полицаи, а имаше характерен начин на изразяване, странния жаргон на холивудско ченге от филмите. Повечето полицаи наричаха заподозрените „обвиняеми“. Чан им викаше „извършители“. Стандартната практика беше да класифицират престъпниците по номера на разделите в наказателния кодекс. Но старши офицер Чан не правеше така. В неговия ексцентричен диалект „354“, нарушител на обществения морал, беше „дребен шегаджия“. Информаторът беше „доносник“, „провокатор“ или „плямпало“. Чан издаваше заповеди на такъв жаргон, че Харолд Лиунг често се почесваше озадачено по главата.
— Каква кола, сър?
— Месарската, Хал. Опаковъчният екип. Дойдоха точно навреме.
Лиунг разбра само това за времето и погледна часовника си.
Три петдесет и шест сутринта. Двайсет и осем минути, откакто той, Чан и вече мъртвият Лиу бяха нахлули в хотелската стая. Двайсет и една минути, откакто таксито на престъпника изчезна от сателитната система за проследяване. Деветнайсет минути, откакто десетина патрулни коли се бяха събрали на кръстовището на Ню Бридж Роуд и Темпъл стрийт. Осемнайсет минути, откакто бяха съобщили, че са намерили катастрофирало такси, изпаднал в безсъзнание шофьор и нито следа от Джон Грегъри Тафт.
Тафт бе изстрелял куршум в сателитния предавател на таблото на таксито. Шофьорът бе загубил контрол. Американският гангстер бе изчезнал в мрака.
И сега се извършваше издирване. Половината ченгета на Сингапур бяха по улиците и претърсваха лабиринтите на Китайския квартал, където бе избягал Тафт.
Нямаше да го намерят. Този човек беше най-лошият кошмар на полицая — с изключително самообладание, снежнобяла кожа, мъртвешко студени очи, безчувствен и немигащ. Стиснал в ръка откраднатия пистолет, той се бе измъкнал от хотелската стая. Ужасният главорез дори не се беше задъхал. Тафт беше необикновен, хладнокръвен убиец, непоколебим, интелигентен и безпощаден. Единственият човек, който можеше да се справи с такова чудовище, беше Чан Джин. И той, слава богу, ръководеше случая.
Харолд Лиунг бе завършил академията само преди шест месеца. Беше силно поласкан, че го назначиха да работи в легендарния елитен взвод на старши офицер Чан Джин. Несъмнено точната му стрелба беше причина за това. И фактът, че беше китаец и християнин, един от привилегированите четиринайсет процента от сингапурското население, които заемаха осемдесет процента от важните постове в страната.
Независимо от причините, поради които го бяха назначили там, за Лиунг работата с Чан беше чест. Чан беше по-смел, отколкото твърдяха вестниците, и безкомпромисен детектив.
Веднага щом Тафт изчезна от таксито, той включи радиопредавателя си и хладнокръвно заповяда на цяла армия от полицаи да се заловят с издирването. Вече не ставаше дума само за обикновен арест, а за официално разследване, при това изтощително, точно в стила на Чан Джин. Пет-шест ченгета разпитваха всеки, който бе видял Тафт: пиколото, нощния администратор, портиера и хлапето от обслужване по стаите, което бе занесло чаша бренди в апартамента му. Друг екип тръгна към летище „Чанги“. Задачата им беше да разпитат служителите на Емиграционните и митническите власти, които бяха проверили Тафт. Нямаше значение, че тези хора бяха разменили само пет-шест думи с престъпника. На този етап на разследването всичко беше важно. Двама други членове на взвода на Чан бяха в бюрото на сингапурските авиолинии на Робинсън стрийт. Работата им беше да научат имената и адресите на хората от екипажа на самолета на Тафт — пилоти, стюардеси, наземен персонал, всеки, който можеше да е забелязал нещо, свързано със случая.