В това време всички свободни ченгета обикаляха Китайския квартал, тропаха на вратите, будеха порядъчни граждани и питаха дали се е случило нещо необичайно — странен звук в нощта, необяснимо произшествие в уличката, шум, гласове, проблясъци светлина.
Записваха имена, адреси, телефони и водеха бележки. Оставяха визитни картички с думите: „Ако си спомните нещо, не се притеснявайте, обадете ни се веднага. Да, всяка незначителна на вид информация ще помогне. Извинете за безпокойството. А, да, и още нещо — ако някой от западната преса се отбие при вас, тръшнете вратата под носа му. Такава е политиката. В края на краищата това е Сингапур“.
Майсторството на Чан в полицейското разследване съперничеше на точната му стрелба. Той казваше, че е важно да си умен. Но още по-добре е да си старателен. Единственото място, където забравяш да погледнеш, обикновено се оказва единственото място, където е трябвало да погледнеш.
За шест месеца Лиунг научи много неща от Чан Джин. И най-вече, че човекът, когото обществеността обожаваше и наричаше Ченгхуанг, Дяволското ченге, е най-добрият полицай, който Хал познава.
2
Подчинените му го наричаха Чан, а майка му — Джин. Медиите, които Чан манипулираше като кукловод, го наричаха с всеки прякор, който чуеха от най-новия полицейски филм. Мръсния Хари, Терминатора. Той се радваше на ласкателствата на пресата (без тях бюрократите отдавна щяха да са го отстранили от работа), но прякорите бяха друго нещо. Единственият, който хареса, беше Текила, на името на героя от най-популярния хонконгски полицейски филм от деветдесетте. Чан се възхищаваше на измисления Текила и старателно моделираше личния си стил в съответствие с добре облечения и опасен екранен герой.
Но това беше преди години. Напоследък медиите вече не го наричаха Текила, а Ченгхуанг. В китайския пантеон на божествата това означаваше пазител на градовете и управител на ада. С други думи, Дяволско ченге.
Източната представа за дявол нямаше почти нищо общо с паднали ангели или Луцифер, а по-скоро означаваше свръхестествено същество, специализирало се в раздаването на заслужено възмездие. Китайските дяволи бяха неуморими инструменти на отмъщението, безмилостни в преследването на злосторници и упражняваха необикновено насилие в раздаването на правосъдие.
Дяволското ченге. Да, имаха право.
Съдебният лекар работеше в хотелската стая на Тафт. Петимата санитари бяха приготвили черните найлонови чували и носилките и чакаха. Чан нетърпеливо крачеше напред-назад. Едва след като си тръгнеха, той можеше да разгледа вещите на американеца.
Чан обиколи тъмните коридори на „Рафълс“. Зад един ъгъл видя трима служители на хотела — двама китайци и индиец, които шепнешком разговаряха с непознат с бележник в ръка. Чан се приближи и те млъкнаха. Той не се изненада. Сингапурците не разговаряха с чуждестранни журналисти, или ако го правеха, внимаваха да не ги чуят. Благоразумните граждани — в това число и Чан — обсъждаха официални въпроси само шепнешком и непрекъснато поглеждаха през рамо, за да се уверят, че никой не подслушва. Правителството беше навсякъде и на онези, които проявяваха недискретност, се случваха лоши неща.
Бъбривците избягаха. Размишлявайки върху малобройните факти по случая, Чан отмина. Бе получил анонимна информация, съобщение по електронната поща, предадено чрез една от онези услуги в Интернет, които запазват в тайна самоличността на изпращача. „С полет 15 на сингапурските авиолинии пристига опасен престъпник с куфарче.“ Но шефовете му забраниха да го арестува на летището. Всяка година туристите изсипваха в икономиката на Сингапур шест милиарда долара и не бивало да остават с погрешни представи за тази идеална малка държава. Ето защо Чан трябвало да извърши ареста в хотела. Лесна работа. Онзи тип щял да е изтощен от дългото пътуване.
Това беше досадна грешка. Две местни връзки, тайландец и филипинец, чакаха негодника. Тайландецът позна Чан. Не беше трудно да го направи, като се имаше предвид популярността му сред медиите в Сингапур и в съседните страни. После — бум! И главорезите в света намаляват с един. Но Тафт се нахвърли срещу добрите момчета, взе пистолетите им и избяга. След няколко секунди Чан започна да стреля. Противникът беше висок колкото Тафт и облечен в сиво сако. Намираше се далеч и Чан го помисли за американеца. Хукна след него. Отново стреля. Главорезът падна. И това вече беше хубаво.